Отглеждането на деца не е непосилна тежест, която те лишава от личен живот. Не вярвайте на лъжите, които те убеждават тъкмо в това.

Не знам дали мога да правя това ВСЕКИ ДЕН. Просто е твърде много.
Гледах през прозореца и си повтарях тези думи, опитвайки се да сдържа сълзите си. За хиляден път.

Децата ми нямаха представа какво се случва в главата ми и продължаваха да се карат чий ред е да играят на играта или кой трябва да изяде последната курабийка. Беше първият ден от учебната година и децата ми бяха на домашно обучение. Беше ужасно! Представях си, че децата ми ще бъдат въодушевени да започнат обучението си.

Хубава мисъл...

След само няколко минути, започнах сериозно да се съмнявам в житейските си избори.

Пожертвах много. Отказах се от кариерата си, сега ми изглежда, че амбициите ми са в застой. Има дни, в които оглеждам цялата къща и се чудя какво ли правих през целия ден?

Спомням си какво беше, когато доходите ни стигаха и можехме да си позволим дори да се поглезим. Преди децата имах работа, срещахме се с хора поне няколко пъти в седмицата. Чувствах, че се занимаваме с нещо значимо.

Сбогувах се с този начин на живот. Шест години по-късно си мисля, че би било прекрасно, ако имах време да правя нещо повече от това да се грижа за децата си.

Разбира се, обичам децата си и обичам живота си. Тежи ми единствено, че искам да правя повече, но нямам никакво време.

Лъжата и Истината

Животът ми и целите ми са в застой, докато се грижа за децата си у дома. Не мога да си позволя да се развивам, защото децата ми пречат.

Разбрах, че грижата за семейството не е досадна тежест, а центърът на всеки живот. Инвестирайки в семейството, ние инвестираме в бъдещето.

На някои от нас е писано да внасят промени, а на други – да отгледат тези, които ще направят промените.

Моето послание гласи: Запомнете, че семейството е най-важната цел, която трябва да си поставите. А ежедневните задачи, които смятате за досадни, всъщност означават много повече, отколкото си мислите.