Авторката на бестселъра „Яж, моли се и обичай” Елизабет Гилбърт разказва за тайната на близостта между хората, за трудностите в интимните отношения и по какво днешните хора приличаме на таралежите. От Dama.bg искаме да споделим тази статия с вас с надежда, че думите на писателката, ще ви помогнат в отношенията ви с близките. 

„Артур Шопенхауер, философ-песимист, използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите”, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина, без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. За да избегнат болката таралежите се раздалечават, но когато започнат да замръзват отново се събират, в търсене на топлина, от което отново усещат болезнените пробождания и така до безкрай. Този интимен танц прекрасно илюстрира същността на нашите човешки взаимоотношения.

Ние хората също имаме потребност да станем по-близки помежду си, но заедно с това се появява нуждата да се отдалечаваме, за да се предпазим от неминуемите страдания, които следват от прекалено малката дистанция.

Шопенхауер не вижда лекарство от това и не мисли, че този затворен кръг ще се отвари някога: той смята тази особеност на личните взаимоотношения за вродена.

От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие. Това не предполага живот в изолация, а просто съвет да внимавате, за да не ви пронижат. Старайте се да запазите малко лично пространство, където да можете да си позволите да сте си самодостатъчни, да излъчвате собствена топлина и където да запазите своята човечност. Само така може да оставате близки с околните и да не рискувате да бъдете наранени. Пътят към това е най-важният ключ към щастието, за който някога съм знаела.”