Най-новият и мащабен наш музей, национална галерия "Квадрат 500", отвори врати за първи път вчера, съобщи Стандарт. Изложбените зали ще бъдат официално открити на 28 май. До петък посещението е безплатно, а след това билетите ще струват 10 лева, а с намаление - 5. Входът е откъм площад "Свети Александър Невски", а работното време е от 10 до 18 часа. Но трябва да предвидите поне два часа, за да обиколите 28 зали, между които има остъклени топли връзки - на четири етажа върху 16 000 кв. м площ. Над 1700 произведения на българското и чуждестранното изкуство са обединени от идеята за съизмеримост. Те са от колекциите на Двореца, който притежава 42 000 творби, и на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

"Това е нестандартен музей. Идеята му е далеч от механичното сливане на двете галерии. Светът на изкуството е единен. Затова пространството е организирано така, че да покажем как и доколко българското изкуство се измерва с европейските и световни тенденции. Непредубеденият зрител, независимо дали е изкушен от професионални пристрастия или не, ще открие в "Квадрат 500" истински духовен дом. Влезлият с негативно предубеждение пък ще излезе пречистен и вярващ в съзидателните възможности и на днешния ден на българската култура", заяви авторът на концепцията академик Светлин Русев, който пръв разведе журналистите из залите.

Половината от изложените картини са на български автори. Другата половина представят изкуството на света. Близо 60 на сто от произведенията са реставрирани, повечето са в нови рамки.
Български творби от Възраждането до 90-те години на миналия век съжителстват с творенията на западноевропейски майстори от XV-XX век. Най-ранната работа в този раздел е на Захари Зограф - "Портретът на Неофит Рилски" от 1838 година. Тук е и неговият "Автопортрет", оценен за 40 000 лева.

През 1900 г. по поръчка на княз Фердинанд Иван Мърквичка рисува посмъртния портрет на първата съпруга на монарха - княгиня Мария Луиза, починала година по-рано. С размерите си, 256х193 см, това е най-внушителното платно, създадено от български художник до средата на ХХ век. В залата, разположен почти на цяла стена, портретът привлича вниманието и с изработената от Борис Шац рамка, в която са монтирани национални типажи - шоп, арменец, грък. "Ръченица"-та на Мърквичка, "Връщане от пазар" и "Контрабандисти" на Ярослав Вешин, работи на Никола Петров, Борис Денев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев са в съседство. В експозицията е включена живопис на Христо Явашев-Кристо от студентските му години.

Сред най-новите произведения са три платна на Жорж Папазов, откупени през 2012 г. от парижка галерия. Най-ранната творба в чуждестранната живопис е "Кръщение Христово" от края на ХV век. Смята се, че е излязла от ателието на Андреа дел Верокио, представител на Флорентинската школа на Италианския ренесанс.
Нагоре по етажите са френски постимпресионисти до Никола Петров и Елена Карамихайлова от кръга на "поетичната реалност" до Бенчо Обрешков и Борис Иванов. Андре Лот е до Вера Недкова, Кислинг е до Борис Елисеев и Карл Йорданов, Васил Бараков е до Валменк, Ненко Балкански - до Корнелиу Баба, Иван Ненов е до цяла група испански автори, привърженици на структурното начало. Синтетичните пластики на американци са наредени до простотата и синтеза на родните скулптури.

Самостоятелни пространства са обособени за сбирки от Африка, Индия с християнското изкуство на щата Гоа, Югоизточна Азия, Япония, Мексико, Виетнам и колекцията от 250 творби на Николай Рьорих, дарени от сина му Светослав. Друго дарение, при това с изключителна стойност, е на семейство Костадин и Клодия Делчеви - живопис, рисунки, акварели и графики на Йожен Дьолакроа, Огюст Реноар, Анри Матис, Жул Паскин и други френски майстори от края на ХIХ и началото на ХХ век.

Сред най-интересните и живи места в галерията е нейният вътрешен двор. Тук има уникални образци на родната скулптура. За първи път от 90 години насам показват лъва, увенчал Паметника на незнайния воин на един от релефите, които прави Андрей Николов. "Диоген" на академик Крум Дамянов всъщност е портрет на колегата му, блестящия Галин Малакчиев. За първи път от 1973-та може да се види композиция на Любомир Далчев, ключова за неговото творчество.

"И българското, и чуждестранното изкуство са изключително важни. Това е изключително богата, мащабна, прекрасна колекция, с която можем само да се гордеем. В момента работят три от крилата на музея. Четвъртото, южното, все още не е готово. Там ще аранжираме временни изложби и ще има аудиториум за срещи и лекции. За Двореца предвиждаме много интересни изложби", коментира Слава Иванова, директор на "Квадрат 500".
Надписите са групирани от едната страна, а не под всяка творба. Скоро обаче това ще бъде променено. Предвижда се пред всяка зала да има обяснителен текст за времето и стила.

История на проекта

Идеята за проекта на национална галерия "Квадрат 500" се развива повече от 15 години, през които се сменят 7 министри на културата. Емма Москова поставя началото през 1999-а, като се стига до извода, че комплексът от сгради на Техническия университет до паметника "Левски" е подходящ за музей на изобразителното изкуство. Университетът е преместен в "Дървеница", а в мандата на Нина Чилова помещенията са почистени. По времето на Стефан Данаилов укрепват северното крило, където са предвидени голяма зала за експозиции, хранилища и ателиета за реставрация. В първия си мандат Вежди Рашидов сключва договор за европейско финансиране. Тогава се прави и конкурсът за проектиране, който е спечелен от архитект Янко Апостолов. Така Националният музеен комплекс е реализиран от "Главболгарстрой". Общата сума за подготовката на експозицията е 470 000 лева.