Юни 2016 година беше пълна катастрофа за мен. Бях щастлива с него, но накрая се разделихме и... дойде юли. И той се оказа абсолютна "комедия от грешки", с тази разлика, че аз не намерих в тях нищо смешно.

Автомобилът ми се счупи по пътя към детската градина, точно на рождения ден на сина ми. Електрическите уреди започнаха да излизат от строя един по един, а от тръбата в кухнята бликна фонтан.

Бях под стрес. Бях притеснена за парите. За това как да стигна на срещата в детската градина, защото ми се счупи колата. Как ще успея с продуктите и родителската среща на дъщеря ми в училище. Как ще се справям с всичко сама.

Светът, който винаги ми изглеждаше толкова радостен и щастлив, изведнъж стана тъжен и скучен. И аз станах друга. Търсех вина в своите деца, коментирах осъдително постъпките им. Бях уморена и струва ми се, започвах да откачам...

Мислех си, че аз не съм добра майка, а просто една неудачница.

На 4-ти юли, Денят на независимостта, децата ми трябваше да прекарат празника заедно с баща си. Нацелувах ги и ги изпратих до колата, качих се горе, за да размишлявам за това какъв ще бъде днешният празник. Поспах няколко часа, после набързо подредих и почистих, многократно зареждах пералнята, гледах стари предавания по телевизията. След това започнах да чакам. Кога ще се върнат? Изпратих SMS на баща им: "Ще се върнете ли скоро? Тук е твърде тихо. "

Колкото и да бях уморена и без значение колко пъти си дадох сметка, че не правя нещата както трябва, тези деца – те бяха и са целият ми свят. И нищо не е същото, когато не са до мен!

Най-накрая, късно вечерта, те се върнаха у дома. Приготвих им пижамите, включихме телевизора и седнахме на дивана. По едно време синът ми зашляпа към кухнята да хапне нещо, но по средата се спря и каза: "Мамо, ти си най-добрата майка на света!" Каза го толкова искрено и чистосърдечно.

Не бях най-добрата майка през изминалия месец. Бях много уморена. Бях в режим на оцеляване. Но не това беше видял синът ми.

Ако и ти си самотна майка като мен, скъпа моя, уморена самотна майко, искам да знаеш, че съвсем не това вижда детето ти всеки ден.

• То, разбира се, не вижда новите бръчки и посивялата ти коса.
• То не вижда, че таванът трябва да се вароса и че прозорците трябва да се измият по-старателно.
• То не вижда сълзите ти вечер, когато си обещаваш, че утре ще бъдеш друга, по-добра майка, по-сдържана и спокойна.
• То не вижда, че е време подът да бъде измит или пукнатините в старите кухненски мебели.
• То вижда вашия дом, като място, където може да играе и да бъде себе си. То вижда място, където е в безопасност и е заобиколено от твоите грижи.

Разбира се, децата не осъзнават колко жертви е трябвало да направим всички ние, когато станем родители. Но виждат силния човек, който е до тях, с помощта на който ще преминат през всички препятствия и прегради.

Усмихни се, уморена майко, вдигни глава. Децата виждат любовта. И най-важното - те я чувстват! А ти... Ти си най-добрата майка!

 

                                                                                  Автор: Линдзи Лайт