Дори и детето ви да няма хранителна алергия, важно е да знаете, че много от приятелите й съучениците му може да имат сериозна чувствителност към определени храни.

От време на време, най-вече през есента, виждаме купища публикации и статии за алергиите.

Статиите обикновено се отнасят до едно от двете неща, в зависимост от автора:

1. Моля ви, не носете това нещо, към което детето ми е смъртно алергично, в училище, умолявам ви!

2. Както и да е, не ми пука, ако детето ви умира.

Синът ми има доста тежка алергия към ядки. Познайте в коя категория попада този пост.

Разбирам. И аз съм мързелив американец. Но не съм социопат. Нито пък комунист, мразещ свободата. А вие не е нужно да бъдете майка Тереза или Джордж Вашингтон, за да разберете, че лекото ви неудобство и абсурдните идеи за свобода и равни права не могат да се сравняват с живота на едно дете.
Да, държавата е свободна. И да, имате "правото" да храните децата си с фъстъчено масло (и ядки, и яйца, и котешка козина и прах, ако вашето дете обича да яде котешка козина и прах), точно както и децата ви, и вие имате право да се държите като задници. Познайте какво? Вие упражнявате това свое право! 

Има ли нещо по-обясняващо от това някой да пищи за "свободата" си и "правата" и "равенството" в опит да обясни защо трябва да му е позволено да застрашава живота на друг човек? Дори не говоря за пистолетите - говоря за фъстъченото масло.

Наясно съм, че тежестта трябва да пада на плещите на родителите. И разбира се, алергиите на някои деца могат да бъдат толкова сериозни, че дори ходенето на училище да бъде изпълнено с опасности. В тези случаи родителят трябва да реши дали положението е толкова трудно за управление, че просто да не могат да поемат риска. Но ако причината да е толкова трудно за това дете, е че вашето много обича фъстъчено масло и/или вие нямате време да му подготвите нещо друго? Вие сте ужасни.

Синът ми може да яде фъстъчено масло (фъстъците са бобово растение!), но има доста сериозна алергия към ядки. Не знам дали ще умре, ако изяде една, но знам, че реакцията му няма да е никак добра. Преди няколко месеца случайно погълна една и страховитата алергична реакция се прояви. Той повърна, гърлото му се затвори, а с майка му се уплашихме страшно и се обадихме на лекаря. Детето ни е добре, но бяхме предупредени, че следващият път ще бъде по-лошо.

Колкото и облекчен да бях в този момент, цял живот на досадна параноична бдителност се появи пред очите ми. Видения за стресиращо, хипер внимателно, супер дразнещо внимание към всяко похапване на всеки рожден ден, който посети, всяка съставка във всяка храна, която поръчваме, когато сме навън и постоянни телефонни разговори с учителите и родителите на другите деца подпалиха мозъка ми. Тялото ми се схвана при самата мисъл за това. И все още се случва.

И все пак живот на досадна параноична бдителност е точно това, което искам. Моля се на Господ животът ми да е неудобен, с постоянно проверяване, защото ако е така, това означава, че синът ми все още е жив. Искам да бъда този арогантен грижовен баща, защото ако имам тази роля, значи той все още има нужда от мен. Това, че той все още не е повален от странстващ бадем в бонбон, предложен от щедър невинен съученик.

Дори и да си мислите, че родителите на деца с алергии са се провалили, като не са успели да предотвратят излагането на детето на потенциални алергени в ранна възраст, за да предотвратят или намалят чувствителността му, този влак вече е отпътувал. Не е ваше задължение да се месите и да се опитвате да "помогнете" на хлапето да се подготви за реалния свят и да играе на хазарт със здравето му, като отказвате да елиминирате алергените от храните на вашето дете, нито е редно да го "учите" или да го наказвате за "издънката" като отказвате да елиминирате алергените от ястията на детето ви. Честно, чувате ли какво казвате? Луди ли сте?

Разбирам. Аз винаги търся преки пътища, особено когато става дума за отглеждането на детето ми. Изисква много работа и всякакви "трикчета" за намаляване на усилията са добре дошли. Предайте ми ги! И всички знаем, че може да бъде трудно да накарате детето си да не яде определени храни. Но да игнорирате разпоредбите на училището или да омаловажавате едно дете за нещо, което не може да контролира, или да застрашавате дете, защото не можете да отделите още 90 секунди, за да приготвите обяда или защото "не е ваша работа" да се грижите за чуждо дете или защото "ТОВА Е СВОБОДНА ДЪРЖАВА" не е трик. Това е насаждане на омраза.

Да, родителите на деца с тежки хранителни алергии търсят специално отношение към децата си, ако считате "да проявим малко внимание за благополучието на другите хора във вашата общност като отложите консумацията на фъстъчено масло за детето си за по-късно през деня, така че един съученик да не изгуби притока на кислород към мозъка си и да умре" за "специално отношение".

Прави сте, не е ваша отговорност да се грижите за чуждите деца, но да правите всичко възможно, че някой няма да изгуби децата си е просто най-правилното нещо, което можете да направите - по дяволите неудобствата! Това всъщност е абсолютният минимум. Живеем в цивилизовано общество и има някои основни стъпки, които трябва да предприемете, за да поддържате това. Едно от тях е да правим всичко възможно да не се убием взаимно.

Не, не искам да плащам прегледите при лекаря на детето ви, но да отделя няколко допълнителни минути, за да приготвя подходящ обяд на детето си, така че вашето дете да не се наложи да ходи на лекар е нещо, което мога да направя. Аз съм доста голям задник, но когато моето поведение потенциално застрашава живота на деца, бих направил всичко възможно, за да бъда малко по-внимателен.

За Бога, хора, това е просто фъстъчено масло. Не мога да живея без бира, но мога да изчакам няколко часа, преди да се прибера у дома, за да пия. А вие?