Днес църквата почита паметта на Свети Наум Охридски.
Неговото житие разказва, че Свети преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли Св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на свети Методий той, заедно със Св. Климент, се отправил към България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Свети Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а свети Наум останал в тогавашната столица Плиска.
През 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде преместена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество Св. Борис–Михаил, а Св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен Св. Наум, който работил там седем години. След това той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на Св. Архангели и живял в него десет години.
Приел монашеството през 910 г., непосредствено преди смъртта си. Погребан е на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото колкото и пъти през годините да се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни, получаващи изцерение на следващия ден.
НАЗАД
