Вредна си.
Но не като алкохол.
От теб не горчи.
Не боли глава.
Не ми става лошо.

Ти си като кока-кола.
Сладка.
Вкусна.
Пристрастяваща.
Никога достатъчна.
Трябва да утоляваш жаждата.
А винаги оставам все по-жаден.

Десетки пъти пия уж последна чаша.
Отново и отново.
Трябва да спра.
Няма повече.
Но от утре.
Поне до следващото утре.

Знам, че не трябва.
Не бива.
Не си полезна за мен.
Но понякога.
Просто ми се пие.