Веднъж на млада жена, която живеела сравнително спокоен живот, й се струпали много неприятности наведнъж. За да намери утеха, тя посетила старата си баба, разказала й за насъбралите се трудности и й споделила, че вече е уморена да се бори, няма сили и се предава - всичко изглеждало като един омагьосан кръг.

Бабата се усмихнала и я повела към кухнята, където на котлона сложила три тенджерки, пълни с вода.Изчакала водата да заври и в първата тенджера сложила малко моркови, във втората няколко яйца, а в третата шепа кафени зърна.

Настанала тишина, никой не отронил и дума през следващите 15 минути, когато възрастната жена изключила котлона и извадила съдържанието на всяка тенджера в отделна купа.

Поставила ги на масата и попитала внучката си: "Кажи ми какво виждаш?"

"Моркови, яйца и кафе" - отвърнала тя колебливо.

"Добре, а сега вземи един от морковите и ми кажи какво усещаш."

Момичето взело моркова, който бил толкова мек и крехък, че без да иска, го счупила на две.

Бабата се усмихнала и продължила:

"А сега вземи едно яйце и го счупи."

Когато момичето счупило яйцето и обелило черупката, отвътре се показало твърдо свареното яйце.

Накрая възрастната жена сипала по чаша кафе - от това, което до преди малко вряло на котлона, и поканила внучката си да отпие. Младата жена опитала кафето и усетила богатия му вкус, тогава попитала:

"Какво означава всичко това, бабо?"

"Мило дете, всеки един от тези продукти беше подложен на едно и също влияние, а именно врящата вода, но както виждаш всеки реагира по различен начин на променящите се условия. Морковът, който сложих твърд, излезе съвсем крехък, яйцето, което преди да се свари беше чупливо, се втвърди, а кафето - кафето е уникално - то остана такова каквото беше, но промени всичко, което го заобикаля. То промени водата. Така е и в живота. Хубавото е, че ние, хората, сами избираме какви да бъдем и как да се справяме с обстоятелствата около нас!"