Няма връзка без спорове и моменти на неразбирателство. Без препирни и сърдене. Ту от страна на единия, ту от страна на другия. Всичко това е нормално. Нормално е да си изглаждате ръбчетата, да се напасвате един към друг. Да създавате заедно обща хармония...

Но докато се стигне до частта с хармонията, пътят никак не е лек. И именно там много от нас се отказват. А всъщност всичкo би било толкова по-различно, толкова по-лесно, ако просто успеем да загърбим егото си. Да си дадем сметка, че разногласията са част oт напасването един към друг, от „смазването на общия механизъм”. Разногласията са това, което ни напомня, че въпреки тях, въпреки различията, искаме да бъдем точно с този човек. Да градим връзка именно с него.

Затова, когато следващия път започнете да спорите, се фокусирайте върху проблема, не върху човека.

Важи и за двама ви. Когато енергията ви е насочена към проблема, а не към упоритостта, с която другият защитава тезата си, тогава и решението ще се появи по-лесно. Защото обикновено то е пред очите ви. Стига да не сте толкова заслепени от гнева и бунта на егото, обидено, че не зачитат позицията му. Насочете енергията и мислите в правилната посока и ще видите, че ще намерите такова решение, което да приемливо и за двама ви. И не казвайте, че понякога не е възможно. Винаги е възможно!

Просто понякога единият трябва да бъде по-мъдър и да осъзнае, че не си струва да спечели спора, но да загуби човека.

Понякога единият трябва да прояви повече спокойствие и уравновесеност и да направи първата крачка. Да потърси диалог. Да започне комуникация. Да стопи леда и да напомни, че под него се е сгушила прекрасна и топла любов. Защото именно за нея си струва да се борите, а не за това да наложите на всяка цена мнението си! Вие двамата сте истински важните! Това, което искат сърцата ви, а не това, което изричат устните ви! Важна е любовта! А не егото!

Автор: Неизвестен