Професионален психологически съвет за вашите проблеми - задайте своите въпроси към Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори

Здравейте, Кремена!
Омъжена съм от почти 25 години. Със съпруга ми бяхме съученици в гимназията и скоро след абитуриентския бал се оженихме. Бяхме млади и влюбени - поне така си мислехме тогава. Скоро дойдоха и децата, син и дъщеря, които вече са студенти и имат свой живот. Проблемът е, че всичко между нас като двойка е рутинно и предвидимо, сякаш вече няма искра. Осъзнах, че възприемам съпруга си като баща на децата ми, но не като мой партньор, още по-малко – любим. Той не е склонен да водим разговори за чувства. Казва, че това са глупости, че сме зрели и възрастни хора и т.н. Чувстам се толкова самотна и неразбрана, че напоследък често си мисля за развод, но не съм споделила това с никого. Аз ли преувеличавам нещата или наистина имам проблем в брака си?
С. Г.

 

Здравейте, С.Г.,
Разбирам, че липсата на близост със съпруга Ви е много травмираща за Вас, но думата развод е твърде сериозна. Определено, липсата на комуникация между вас Ви е навела на мислите за раздяла, но това е сериозна стъпка и не би трябвало да се прибързва с нея. Периодът около 40-45 години в живота на всеки човек е особено важен момент. Тогава ставаме по-чувствителни, правим равносметка и преосмисляме натрупаните житейските уроци, появяват се желания за драстични промени, за наваксване на пропуснати желания. Децата са вече отраснали, оставаме повече време насаме със себе си, мислим за миналото, за нещата, които сме искали и може би не сме успели да осъществим, вглеждаме се по-критично в човека до себе си, който също се е променил във времето.

Препоръчвам Ви да проведете честен диалог със себе си, да подредите мислите си, да се вгледате в желанията си, да се вслушате в сърцето си. „Откраднете” един ден само за себе си, направете си чаша ароматен чай или кафе, пуснете си любима музика и се върнете назад към всички красиви моменти от съвместния Ви път. Спомнете си качествата, които са Ви накарали да се влюбите в съпруга Ви, първата Ви романтична среща, първата Ви целувка, сватбения Ви ден, вълнението при раждането на двете Ви прекрасни деца. Върнете се назад в спомените си и се опитайте да усетите кога, улисани в ежедневните грижи, тревоги и проблеми, сте загубили „магията”, която Ви е сближила с него. Дали сте я загубили завинаги или по-скоро сте забравили за нея?

Предлагам Ви също така да помислите за нещата, които сте спрели да правите заедно, защото все не сте намирали време един за друг. Когато спрем да инвестираме нашата енергия, нашето внимание във връзката си, когато приемаме това, което имаме, за даденост, то изгубва значението, което е имало за нас в началото. Ето защо подновете любимите си занимания, правете това, което някога сте правили и Ви е доставяло удоволствие, отделяйте време за себе си като двойка, експериментирайте с нови преживявания, пътувания, съвместни забавления.
Аз вярвам, че за щастието трябва да се работи ежедневно. Направете първата крачка към съвместната Ви позитивна промяна. Бъдете по-отворена и откровена с Вашия съпруг, споделяйте с него как се чувствате, независимо, че той не го прави. Не изисквайте от него, ако той няма желание да Ви отговори със същото. Оставете процесът да се развие естествено. Може би той се чувства по подобен начин във връзката Ви, но му е необходимо повече време, за да започне да се отваря, споделя, говори за своите преживявания.

Мила С.Г., не се отказвайте да се преоткривате един друг и да правите живота си вълнуващ!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук