Те не говорят за това, че им се иска да са правили повече секс или да са скочили с бънджи. Говорят единствено за несбъднато щастие, пропуснати детски години и най-важните мигове на децата си, попадане в капана на работата.

Става дума за последните мисли, споделяни от умиращи хора пред палиативната медицинска сестра от Австралия Брони Уеър. Тя започва да ги публикува в интернет блога си "Inspiration and Chai", който става толкова популярен, че неотдавна събраните цитати са издадени в книгата "Петте неща, за които най-много съжаляваме преди смъртта си", уточнява в."Гардиън".

Уеър е работила няколко години в дом за умиращи хора и се е грижила за пациенти в последните 3 месеца от живота им. Любопитно е, че едно от най-често споменаваните неща от мъжете е:

"Иска ми се да не бях работил толкова много".

Уеър пише за феноменалната яснотата, която хората придобиват в края на живота си и за това как можем да се поучим от тяхната мъдрост. "Когато ги питах дали биха променили нещо в живота си и дали биха направили нещо по различен начин, винаги се стигаше до обикновените и простички неща в живота", допълва тя.  

"Когато хората няма как да отминат с лека ръка сетния си час и осъзнаят, че животът им почти е изтекъл, поглеждат към миналото си и лесно осъзнават колко много мечти са останали непостигнати. Здравето носи свобода, която малцина осъзнават, докато не го изгубят", коментира Уеър по повод най-често споменаваното съжаление: 

"Бих искал да съм имал куража да живея както аз искам, а не така, както другите очакват от мен".

За третото най-често споменавано съжаление - "Иска ми се да имах смелостта да изразявам чувствата си!", сестрата казва, че e заради потисканите емоции и чувства си в името на това да запазят добрия тон и спокойствието на себе си и околните. Но това по-скоро им е изиграло лоша шега и ги е докарало до незавидно съществуване и разочарование, а дори е възможно и да е един от виновниците за породените болести. 

"Иска ми се да имах повече време за приятелите си!"

тя поставя на следващо място. Уеър казва също, че приятелствата са нещото, за което много често съжаляват умиращите хора.

"Те толкова съжаляваха, че не са се раздали на приятелите си в подходящото време или не са им отделили вниманието и грижите, които заслужават. Така са изгубили златни приятели, а ползата от тях се осъзнава чак на края на дните им."

Изненадващо често според медицинската сестра се прокрадва и петото съжаление:

"Иска ми се да можех да си позволя да бъда по-щастлив!"

"Мнозина осъзнаваха, че щастието е избор докрай. Те съжаляваха, че са останали блокирани в навиците и привичките си, в "комфорта" на всекидневието, притъпило до краен предел чувствата им. Страхът от промяна ги е карал да се правят на други, вътрешно да се самозалъгват, докато всъщност дълбоко в себе си са жадували да се смеят от сърце и да правят някоя и друга невинна глупост."

А вие какво бихте си поставили за цел да промените или да постигнете, преди да е станало прекалено късно?