Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк. Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. „Но това е Тя!“ - помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята. Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината.

- Кой е там? - попитал познатият някога глас.

- Това съм аз, Ангелът!

- Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.

- Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!

Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат…

- Какво се е случило с теб? - възкликнал ужасен Ангелът.

- Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?

Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.

- Нима нищо не помниш?

- Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.

Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:

- Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!

Тя смъкнала халата. На съвършеното й тяло, на изваяния й гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.

- А сега си върви!

На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът й влязъл и сърдито погледнал непознатия:

- Кой е този?

- Той си тръгва веднага - строго погледнало момичето Ангела.

- Гладен съм, след пет минути искам да ям! - заявил мъжът.

Девойката се отправила към кухнята.

- Вратата е ей там - посочил с пръст мъжът - Изчезвай!

От очите на Ангела потекли сълзи:

- Къде са й крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си й направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!

- Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!

Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:

- Не, ти не я обичаш истински. Тя ще загине с теб.

И литнал нагоре.

- Защо? Защо говориш така? – закрещял мъжът към небето.

- Защото крилата никога не пречат на любовта.

Автор: Неизвестен