За прошката, разбирателството и наследствените болести в семейството

5 874 прегледа 11 мин време за прочит 0 споделяния

Мирисът на пържени филийки, топлото ухание на току-що извадените от горещото олио пирожки и сладкият аромат на бабината баница, който надзърта от старата печка. Това е само малка част от прекрасните спомени на повечето от нас, попрехвърлили 30-те и смело крачещи към своите 40. В детството ни нямаше забрани, не бяхме чували за здравословно хранене, не преследвахме с вдигнат пръст етикетите, в които не се посочва дали в продукта има глутен, дали сиренето е с растителни мазнини, дали яйцата ни са от щастливи кокошки. А болестите на възрастните в семейството се приемаха като част от естествения ход на нещата. Да чуеш фразата: „Старост –нерадост“ си беше неотменно и напълно реалистично обобщение за живота и перспективите, свързани с него. Какво се промени?

Новият път към здравето

Една нова наука ни даде надежда и възможност да не бъдем затворници на гените от предците си. Това е епигенетиката, която ясно показва как средата влияе на нашите гени. Учените недвусмислено доказаха, че начинът ни на живот, емоциите, хармонията във взаимоотношенията с околните, разбирателството в семейството и удовлетвореността от постиженията на работното място са онези важни „превключватели“, които „включват“ и „изключват“ гените. И ето я добрата новина! Не сме безпомощни пред наследеното от нашите баби и дядовци предразположение към високо кръвно, диабет, наднормено тегло или износване на ставите. Показват го и редица направени научни експерименти. През 2003 година две групи бременни мишки са изложени на влиянието на токсичния химикал от пластмасовите изделия бисфенол А (BPA). По време на експеримента едната група мишки се храни с обикновена храна, а на другата се дават хранителни добавки, като витамин B12, фолиева киселина, холин и бетаин от червено цвекло. Резултатът е, че първата група мишки раждат жълти мишлета и имат по-висок риск за отключване на рак и диабет, а групата с по-пълноценно хранене ражда кафяви мишлета с по-нисък риск за отключване на опасните заболявания. И така от научните лаборатории се прехвърляме към големия въпрос... Имаме ли желание, сили, воля и смелост да не бъдем поредната нерадостна брънка с хронично заболяване в семейната статистика? През какво реално трябва да минем и да приемем, за да съхраним здравето си?

Наследените модели на мислене

За да правим промени, на първо място трябва да разполагаме с правилна стратегия и ясна цел какво искаме да постигнем. Тази стратегия ще е напълно погрешна, ако не анализираме цялостно ситуация и не се опитаме да се поставим в обувките на другите. Затова не винете никого за храната, която ви е поднасяна от детство, за изобилието от ястия, което е най-известната и запазена марка на всяка баба, за желанието да ви направят отговорни, перфектни, успешни. Голяма част от всичко това е наистина плод на загриженост, обич и искрено желание да се даде най-доброто на по-младите. Нека не забравяме, че в повечето случаи нашите предци са израснали в съвсем различни условия, ако не с лишения, то поне с ограничения относно всичко, което ние сега приемаме за нормално. Тези факти стоят в основата и на друг основен проблем. В по-късния етап от живота си те търсят реванш. Искат сами да определят правилата и всеки опит да ги вкарате в друг начин на мислене, наистина може да ви коства много. В реалния живот тези на пръв поглед суховати разсъждения, ще изглеждат така. Семейство с две деца, родителите гонят 60-те или 70-те. Новината за високото кръвно на мъжа отдавна е приета, като нормален спътник на възрастта. Въпреки наднорменото си тегло и други ставни проблеми, той не иска да преосмисли начина си на хранене, движение, поведение. Приема съдбата да бъде на лекарства за кръвното до края на живота си. Те му дават свобода да се съобразява със себе си, с желанията си да продължи да похапва каквото и когато пожелае. Дават му сигурност, че някой друг и то медицинско лице е определил как кръвното му да е в нормални стойности. Звучи ли ви познато? Подобна ситуация е ежедневие в почти всяко българско семейство. А често решенията далеч не са във все нестигащите бюджети на Здравната каса за изследвания, клинични пътеки и различни съвременни методи за интервенции. Решенията започват от нас самите, от онова, което слагаме в чиниите си и в домашните си аптечки. Така че природосъобразният начин на живот и хранене, използването на безвредни методи като Шуслерови соли, хомеопатия, йога, масажи и др. са задължителна здрава основа, за да не последваме заболяванията на семействата ни.

Когато конфликтите назреят

Ако сме наясно, че пътят към здравето далеч не включва примиренческо поведение и липса на желание да се променяме, тогава нужните решения са взети. Започваме да следваме новите си цели, внимаваме какво слагаме на масата, избираме щадящ начин за лечение за децата си, постепенно откриваме, че са ни убеждавали във факти, които днес са тотално опровергани. И ето задава се поредната семейна сбирка, по време на която ще бъде направена дисекция на новите ви хранителни навици, ще ви гледат укорително, че държите детето си „гладно“ или пък съзнанието ви ще бъде напоено с мрънкането: „Толкова се старах да направя любимия ти десерт, пък ти сега ми казваш, че вече не го ядеш заради бялото брашно в него...“. Така е, да бъдеш различен не е лесно и никой не ви заблуждава, че ще бъде. Приемете го още сега! И вътрешно не се гневете и не се чувствайте неразбрани. Постепенно близките ви ще приемат, че това е вашият избор и че не искате като тях да се озовете с шепа лекарства в ръката. Важно е различията да не са повод за конфликти, защото всяка болест, дори и тази, от която всячески бягате, може да ви навести, в случай че и дадете добра емоционална почва за това.

Емоционалната свобода

Здравето е отражение преди всичко на начина ни на мислене и на нашите чувства. И ако родителите ни учат как да се храним, как да вървим уверено по стълбата на живота, рядко уроците включват насоки как да преживяваме емоциите. Нека не им се сърдим! Най-доброто, което можем да си подарим, не само относно семейството, но и във взаимоотношенията с околните, е прошката. Тя дава не само спокойствие и лекота, но е добра основа за изграждането на истински връзки независимо от различията на хората. Прошката означава признание към ценните хора в нашия живот, а никой не е застрахован от грешки или стъпки встрани. Емоционалната свобода не е път, по който задължително трябва да вървите сами. Изчистването на неприятни спомени, мисловни модели, разочарования, емоционални травми може да стане с подкрепата на лекар хомеопат. Хомеопатията притежава необходимите способи, за да повлияе не само на физическо, но и на емоционално и умствено ниво. Често наследяването на дадена болест или нашето слабо място е по-скоро наследяване на модела, който води до тази слабост. В него са вплетени редица навици, но и емоционални реакции към определени ситуации в живота. Как да се справите с тях? Как с хомеопатични средства да поддържате здравето си и да намалите риска от изява на наследствени хронични заболявания? Какъв начин на живот да следвате за вас и за вашите деца, за да бъдете здрави и в хармония със себе си?

На тези въпроси, от 11 до 15 април, ще отговарят водещи лекари хомеопати по време на безплатните лекции на тема: Как да избягаме от наследствените семейни болести? Инициативата е в рамките на традиционната Седмица на хомеопатията у нас, която се организира от Асоциацията на лекарите хомеопати в България и Немския хомеопатичен съюз.

Доведете и вашите близки, за да чуят още аргументи в полза на разумния начин на живот и лечението с хомеопатични средства.

Лекциите ще се проведат от 18.30 часа на:

11 април, Бургас, Куклен театър, ул. „Св. Климент Охридски” №2

Лектор: д-р Маринела Корнел, лекар хомеопат

12 април, София, НДК, зала №9

Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ

12 април, Варна, хотел „Черно море”, бул. Сливница №33

Лектор: д-р Искра Капинчева, лекар хомеопат

13 април, Пловдив, хотел „Санкт Петербург”, бул. „България” №97

Лектор: д-р Дора Пачова, лекар хомеопат, председател на АЛХБ

13 април, Велико Търново, Голямата зала на Общината, площад „Майка България” №2

Лектор: д-р Георги Хаджиев, лекар хомеопат