Според сравнителен анализ на браковете в настоящето и в миналото, неуспешните бракове в днешно време карат хората да се чувстват по-нещастни, отколкото преди години.
Анализът е проведен от Илай Финкел – професор по социална психология в Университета Нортуестърн в САЩ, който е известен с това, че е разработил лесна процедура за спасяване на бракове, която отнема само 21 минути в годината. (Тази процедура включва три седем минутни онлайн сесии, в които двойките писмено описват най-скорошните си противоречия от гледната точка на неутрален наблюдател.) Финкел, заедно с колегите си от Факултета за изследване на отношенията и мотивацията в Нортуестърн, публикува няколко доклада за това какво се нарича „Задушаващия модел на браковете в Америка“.
В последния си доклад на тази тема, те обясняват защо в сравнение с предишните поколения, съвременните двойки се затрудняват при създаването на здрава и пълноценна връзка. Отговорът е, че хората очакват много повече от техните семейни взаимоотношения. Ако тези високи очаквания не се оправдаят, бракът става задушаващ, докато не се разпадне напълно.
Финкел обобщава, че съществуват три модела на брак според психолозите:
- Институционален брак (от Откриването на Америка до 1850)
- Брак с цел компания (от 1851 до 1965)
- Самостоятелен брак (след 1965)
Преди 50-те години на 19 век, хората рядко са стигали до олтара заради любов. Всъщност повечето американски двойки по това време са се бракували заради взаимни изгоди като земеделие, подслон, защита и са изпитвали пълно емоционално удоволствие от връзката с половинката си. Финкел пише: „Малко известен е фактът, че тогавашните привидно мирни бракове са били изключително проблемни за жените“.
Тази тенденция се променя рязко, когато нараства и броят на хората, които напускат фермите, за да работят в градовете за по-високи заплати и по-малко часове. Получавайки лукса на свободното време, американците се фокусират върху идеята за партньор до края на живота, който да ги подкрепя и обича. Но през 60-те години на 20 век по-голямата част от американците намират брака по-скоро за опция, отколкото за важна стъпка в живота.
Така стигаме до съвременния модел на брак, в който женените американци търсят не само любов в половинката си, но и усещане за лично удовлетворение. Финкел пише, че бракът от тази ера най-лесно би могъл да бъде изразен с цитата „Караш ме да бъда по-добър човек“, от филма на Джеймс Л. Брукс „Колкото толкова“.
Екипът на Финкел пише в един от последните си доклади: „Тъй като американците търсят в брака начин да задоволят личностните си нужди, процентът на браковете, които не покриват очакванията им е нараснал и съответно се е увеличил броя на нещастните съпружески двойки." От друга страна онези бракове, които успяват да задоволят емоционалните и личностните нужди са по-щастливи дори от най-добрите бракове в предишните епохи.
А какъв е ключът към успешните и процъфтяващи бракове? Финкел и колегите му описват три основни варианта:
• Не очаквайте от съпругът или съпругата си да задоволи всички ваши нужди. Използвайте и другите ресурси, с които разполагате – например приятели, хобита, работа.
• Ако искате много от брака си, то трябва и да давате много. С други думи за да задоволят високите си очаквания, двойките трябва да инвестират повече време и психологически ресурси в брака си.
• Ако никоя от тези възможности не ви звучи добре, може би е време да промените високите си очаквания и да искате по-малко.
Други изследователи като социологът Джефри Дю, подкрепят идеята, че времето е решаващ фактор за успешния брак. Дю, който е професор в Университета във Вирджиния, открил, че през 1975 американците са прекарвали средно по 35 часа на седмица на саме с половинката, докато през 2003 те прекарвали едва 26 часа заедно. От своя страна двойките, които отглеждали деца през 1975, прекарвали по 13 часа седмично на саме, а тези през 2003 – едва 9. Подобни са и промените в процентът на разводите – 32.8% през 1970 срещу 49.1% през 2000.
Това не означава, че съпружеските двойки, които рядко остават на саме, със сигурност ще се разведат или че хората, които отделят повече време един за друг, са щастливи. Но със сигурност съчетанието между прекалено високи очаквания и полагане на малко усилия, е отровно за брака.
Бракът е труден и изисква усилия, но ако бъдат полагани, могат да се отплатят много добре. Може да ви се струва трудно да задоволите високите очаквания на себе си и на партньора си, но със сигурност стремейки се към повече, ще получавате повече. В заключение Финкел обобщава: "Браковете в днешно време могат да процъфтяват така, както никога преди. Просто не могат да го направят от самосебе си."
НАЗАД
