Защо хората изневеряват? – гледната точка на 10 мъже

41 916 прегледа 18 мин време за прочит 5 споделяния

Едва ли има жена, която, давайки сърцето си на един мъж, да не се е питала: „Ще ми изневери ли? Ще ме нарани ли?“. Сигурна съм, че същото важи и за мъжете. Ето защо реших да попитам* 10 мъже и 10 жени защо, според тях, хората изневеряват. Вижте първо отговорите на господата, а след това споделете в коментарите и своята гледна точка. Може би някой има нужда да чуе точно това, за да предпази връзката си...

1. Maйк Монър, САЩ

Според Естер Перел причината за изневярата е да се почувстваш отново жив. Не изневеряваш, за да изоставиш партньора си.

Изневеряваш, за да изоставиш човека, в когото си се превърнал.

Изневеряваш, за да усетиш отново прилив на любов и привличане, които идват с новия човек в живота ти.

Съгласен съм с нея. Ако мъжът не се чувства жив във връзката си, много вероятно е да потърси нещо встрани. Макар че би било далеч по-мъдро, преди това да се вгледа в себе си и да се опита да разреши проблемите, които го измъчват.

Изневярата винаги носи болка – и за мамещия, и за измамения.

2. Авил Исания, Индия

Най-честата причина за изневярата, според мен, е, че човек вече не се чувства оценен от партньора си.

Ето какво се случва, когато рутината завладее ежедневието на двойката:

- Започваме да се приемаме другия за даденост. Все по-рядко си казваме „Обичам те“ – заети сме с твърде много други неща...

- Вече не изпитваме необходимост да поемаме рискове, да бъдем спонтанни и да правим неща просто ей така!

- Не си говорим както преди, до късно през нощта.

- Времето, което прекарваме в леглото, става все по-лишено от емоция и страст.

- Вече не бягаме на кратки уикенд почивки, където да останем само двамата.

- Не питаме партньора си какво го прави щастлив. Приемаме, че всичко е наред.

- Правим неща, защото се предполага, че трябва да ги направим в ролята си на съпрузи, а не защото изпитваме истинско удоволствие от тях. Например, приготвянето на вечерята. Някога възможност за романтика у дома, сега това се е превърнало в рутина.

- Ставаме контролиращи и обсебващи. Не искаме и не можем да приемем, че партньорът ни има право на лично пространство и време само за себе си. Отнемаме свободата му.

Всички имаме нужда да се чувстваме свободни, да се чувстваме нужни и да се развиваме.

Ако което и да е от тези три неща ни бъде отнето, това ще ни накара да се почувстваме фрустрирани и ще провокира в нас желание да избягаме.

3. Мороя Суеведи, Индия

Причината за изневярата почти винаги е една – че искрата между двамата е угаснала. За да разберем защо това се случва, трябва да минем през различните фази на връзката.

В началото не знаеш почти нищо за другия. Интересен ти е. Истинска мистерия, която те вълнува и те провокира да я разкриеш.

Искаш да научаваш за партньора си още и още. Мислиш за него ден и нощ. За теб той е предизвикателство. Трофей, който искаш да спечелиш.

И ето ви двамата, говорите си непрекъснато, споделяте един с друг мечтите си и страховете си. Ходите на срещи и всеки път нещо различно се случва. И е толкова вълнуващо... Правиш всичко, за да накараш другия да се почувства специален, значим и важен за теб. Изненадваш го непрекъснато. И слушаш. Слушаш какво казва другият. Опитваш се да го усетиш с цялото си същество. За да го опознаеш. За да се научиш да го усещаш.

Когато дойде междинната фаза, двамата вече се познавате добре. Чувствате се комфортно в компанията си.

Ето обаче, че вниманието, което си обръщате, започва да намалява.

Преди всеки смс, който си виждал от половинката ти, е карала сърцето ти да бие учестено. Сега виждаш съобщението и слагаш настрани телефона си, за да отговориш по-късно. Просто вълнението вече го няма. Постепенно скуката се настанява в живота ви – вече няма какво ново да научите един за друг. Мистерията е разрешена.Предизвикателството е приключило. Когато си решил едно уравнение, не продължаваш да го решаваш отново и отново.

И ето че неусетно влизате в последната фаза. Партньорът ти вече не те вълнува. И спира да те привлича. Започваш да се оглеждаш за нещо ново.

Търсиш нов пъзел,който да подредиш. Нов човек, нова мистерия... същият цикъл.

Какво е решението? Как да запазиш искрата? Трудно е, но не е невъзможно. Преди всичко, нужно е и двамата да го искате. И двамата да работите по въпроса. Да правите малки неща един за друг. Да не спирате да показвате любовта си.

Повярвайте ми,колкото повече любов показвате, толкова по-влюбени ще се чувствате.

4. Робърт Стърн, САЩ

Ако аз или който и да е друг мъж изневери на своето момиче, това би било заради:

- Егоизъм – защото съм кретен и не съм се научил да мисля за друг, освен за себе си.

- Незрялост – защото не съм развил в себе си своето самочувствие на мъж; не мога да осъзная ролята си на мъж-защитник на семейството (много често причината за това е нездравият пример на бащата).

- Глупост – защото не съм способен да разбера, че най-хубавите неща в живота са резултат от отдаденост и вярност.

- Похот – защото да се поддам на похотта за мен е равносилно да следвам мъжките си инстинкти.
Причината за изневярата е едно от тези неща... или всичките накуп.

Би било добре да помним, че да обвиняваш хормоните и инстинктите си за своята изневяра е като да:
- обвиняваш необходимостта на човек да яде за това, че преяждаш
- обвиняваш необходимостта на човек да спи за това, че вечно закъсняваш в офиса

Всичко е въпрос на избор.

5. Томас Хобсън, САЩ

Изневярата е един от симптомите за ниско самочувствие и недостатъчно добра самооценка.

На пръв поглед с изневярата търсим доказателство, че сме харесвани, че сме атрактивни, че струваме нещо. Но всъщност, когато изневеряваме, подсъзнателно ние знаем, че проваляме връзката си и това само затвърждава в нас усещането, че не сме достатъчно добри и не заслужаваме да бъдем истински щастливи.

Освен това изневярата е бягство. Бягство от отговорност. Нежелание да осъзнаеш, че от теб зависи да се бориш за връзката, в която си. За човека, с когото си. По-лесно е да се впуснеш в нещо ново, с някой нов, когото след това да обвиниш за провалените отношения с партньора ти.

Казаното накратко, изневярата е самозаблуда.

6. Роналдо Пиачели, Италия

Заради загубата на доверие. Да.

Изневярата често е следствие от загубата на доверие. Макар че сме свикнали да говорим само за обратното.

Какво имам предвид? Когато партньорът ти спре да изпълнява обещанията, които ти е дал. Колкото и малки да са те. Каквито и извинения да има. Когато започне да не спазва думата си, доверието ти в него намалява. А оттам – и усещането за сигурност във връзката.

Не само жените имат нужда от стабилни взаимоотношения с партньора си – мъжете също.

Когато думите станат повече от делата, в теб се събужда импулс да търсиш това, което ти липсва, някъде другаде. И обикновено го намираш. Или поне си мислиш, че го намираш. Докато не осъзнаеш, че всичко е било илюзия. И страх. Страх, че другият вече не те обича. Че за него не си ценен, както преди.
Моят съвет е прост: преди да изневерите, помислете. Говорете. И преценете.

Ако половинката ви отказва да ви разбере, най-добре си тръгнете. Ако пък ви чуе и откликне на нуждите ви, какъв е смисълът да изневерявате?

7. Антоний Игнатов, Русия

Често се говори за сексуалния аспект на изневярата. За мъжкия нагон. И подсъзнателното желание на мъжа да остави след себе си поколение. Но това е твърде опростена гледна точка. Която е твърде далече от усещанията на средностатистическия мъж.

Мъжът най-често изневерява, защото другата жена го гледа с обожание.

Слуша го, когато говори. Смее се на шегите му. Кара го да се чувства великолепен. Кара го да се чувства сякаш отново е на 20. Кара го да си мисли, че всичко е възможно.

Мъжът ще изневери, не защото генетично му е заложено да отхвърля моногамията. А защото жена му е спряла да му се възхищава. Сега тя е твърде заета с децата, които, в повечето случаи, изцяло запълват емоционалните й нужди. От друга страна, мъжът й е отдавна е спрял да я ухажва – нали вече е негова, защо да се старае? Това я кара да насочи вниманието си върху децата, а отношенията със съпруга си да остави по течението.

Да, току-що признах, че мъжът има не по-малка вина за угасването на страстта между двамата. Както и жената. За да запазят връзката си и да не допуснат трети човек да влезе в нея, те трябва да продължат да общуват активно помежду си, да се грижат един за друг, да демонстрират внимание и любов.

Мъжете не изневеряват, защото търсят секс, а защото търсят отново онова усещане, което са имали в началото на връзката с партньорката си. Същото важи и за жените.

8. Сам Уилингтън, Великобритания

Причината за изневерите са „големите надежди“. Големите надежди за перфектния партньор. И перфектната връзка.

Ето какво имам предвид:

1. Живеем с надеждата за перфектната връзка.
Очакваме, че един ден ще срещнем перфектния партньор, с когото ще имаме перфектната връзка. Ще имаме перфектната любов. Ще получаваме разбиране и подкрепа, всичките ни нужди ще бъдат удовлетворени, приятелите и социалният ни живот ще си паснат перфектно, семействата ни ще се разбират, ще имаме перфектните деца и ще бъдем щастливи завинаги.

2. Търсим перфектната връзка.
Цял живот търсим този перфектен партньор. Започваме връзки с хора, за които ни се струва, че ще изпълнят всичките ни критерии. И когато не го направят (защото никой не би могъл!), продължаваме да търсим нов партньор, което най-често започва, като изневерим на настоящия. Искаме да се убедим, че има смисъл да напуснем старата връзка и да се впуснем в новата. „Дегустираме“ виното, преди да си поръчаме бутилката.

3. Примиряваме се.
В един момент се уморяваме от това вечно търсене. Решаваме да спрем. Да изградим връзка с човек, за когото знаем, че не е перфектен, но с когото знаем, че можем да свикнем. Проблемът е, че дълбоко в нас надеждата ни перфектната половинка все още е жива. А перфектният партньор все още го няма.

Можете ли да познаете какво ще се случи?...

Най-доброто, което може да направите, не само за своя партньор, а и за самите себе си, е да спрете да търсите идеалното. Защото именно недостатъците на другия може би го правят идеален за вас...

9. Тойо Отанава, Япония

Не, причината за изневярата не е сексът. Или поне не само сексът.

Когато си в дълга връзка, се успокояваш. Чувстваш се защитен. Вече сте си доказали, че искате да бъдете заедно, цял живот. И това е напълно достатъчно. Но дали наистина е така?...

Ето например, жената. Тя вече е омъжена. С главно О. Вече не е нужно да търси баща на децата си. Вечер не заспива сама. Има кой да оправи домашните електроуреди, когато се повредят. И кой да се погрижи за колата й.

Има ги децата и семейните традиции, празниците и всички онези малки неща, които изграждат семейния живот и които я карат да се чувства сигурна и спокойна. Да се чувства комфортно. Като в стара удобна обувка. Внимание! Точно тук трябва да зазвъни сигнал за тревога в главата й!

Тя трябва да се запита: ако не бяхме женени, дали съпругът ми все още щеше да иска да е с мен? Дали всеки ден щеше да избира мен пред, да кажем, съседката или колежката в офиса? Има ли нещо, което би поставило избора му под въпрос? Какво мога да направя, за да променя това?

Нека дамите, които четат това, не ми се сърдят. Не искам да изкарам тях виновни за изневярата на мъжете им. Но не забравяйте, има много истина в думите, че жената е вратът, а мъжът – главата. От вас зависи в огромна степен накъде ще се развие връзката, каква ще е семейната атмосфера. Вярно е, че имате дом, деца и на празниците сте заедно. Но всичко това е контекстът на брака, не неговата същност.

Същността на успешната връзка може да се обобщи в три думи: взаимност, грижа и жив интерес към нуждите и желанията на другия.

10. Крейг Сапър, САЩ

Истината е, че можеш да изневериш на половинката си, дори ако все още си влюбен в нея. Една от основните причини за изневярата, според мен, е невъзможността да комуникираш с партньора си, така че твоите емоционални и сексуални нужди да бъдат удовлетворени.

Хората рядко говорят за това от какво се нуждаят. Не могат или не искат. Това става причина да потърсят разбиране някъде другаде, при някой друг.

Казано с други думи, отчаяно искаш нещо, което не получаваш от връзката си, и затова решаваш да го потърсиш извън нея. Moже би просто не разбираш от какво се нуждаеш или не знаеш как да го поискаш, или пък те е страх да го поискаш, защото не знаеш как ще реагира партньорката ти.

Това се случва непрекъснато в моногамните връзки. Съпругата става майка на няколко деца и нейното либидо намалява значително. А засегнатият съпруг търси внимание в колежката си. Или пък вечно заетият бизнесмен, който прекарва десетки часове в офиса си, кара съпругата си да се чувства изоставена и забравена. Нейната реакция е да започне тайна връзка с някой съсед. И това не значи задължително, че двамата вече не се обичат. Напротив. Ако този, който изневерява, не обичаше половинката си и не държеше на връзката си, просто би си тръгнал. Това просто значи, че в душата му има някаква огромна липса. А липсата може да бъде запълнена.

Изневярата може да бъде избегната. Стига двамата да са открити един пред друг. И най-вече пред себе си.

Всъщност, ако хората можеха да комуникират откровено помежду си, да споделят с партньора си от какво се нуждаят и да чуват от какво се нуждае и другият, нещата щяха да бъдат различни. И много връзки щяха да бъдат спасени. Само че нашата култура не ни учи как да общуваме помежду си. Вместо това ни учи да вярваме в идеалните връзки от филмчетата на Дисни.