Как започва тази традиция?

Християните виждат в разменянето на подаръци символа на тримата влъхви, които поднасят дарове на малкия Исус. В Новия завет е описано как те даряват новородения спасител със злато, тамян и миро. Но традицията за раздаване на подаръци е дори по-стара. Езичниците в Европа и Близкия изток дарявали подаръци по време на няколко зимни празници, включително и Сатурналии - шумен римски фестивал в чест на Сатурн, богът на земеделието, който започва на 17 декември. През този едноседмичен празник в студената тъмна зима, езичниците вдигали духа си с пиене на корем и разменяне на подаръци като глинени фигурки, плодове, ядки и празнични свещи. Празнуващите се поздравявали със звучен възглас, който бил древноримския еквивалент на "Честита Коледа!".

Какво се е случило със Сатурналии?

Ранните християнски лидери са премахнали празника. Те са считали за свое религиозно задължение това да изкоренят съществуващата езическа култура, но знаели, че тоталното отхвърляне на любимия фестивал ще предизвика ответна реакция. Затова през 4-ти век те създават подобен празник, с който се отбелязва рождението на Исус - Коледа. Библията не посочва изрично датата, на която е роден Исус, но много теолози допускат, че е роден през пролетта. Църковните водачи са изместили датата на 25-ти декември и са заели някои от традиционните за Сатурналии ритуали, за да бъдат щастливи хората. Празникът бързо се разпространява в целия християнски свят, макар и някои благочестиви вярващи да се отказвали да споделят празничното настроение.

Кои са били тези, които отказвали да празнуват?

Американските предци - пилигримите. Макар и днешната комерсиална версия на Коледа да се смята за изцяло американска, празникът е бил забранен в ранните дни на нацията. Пуританските лидери го смятали за езически и мерзък и всеки гражданин, който празнувал на 25 декември, бил строго порицаван. Но когато коледните тържества станали легални през 80-те години на 17 век, разменянето на подаръци станало изключително популярно. Американците от провинцията правели дървени играчки и шиели дрехи, които дарявали на членовете на семействата си и на съседите. По време на индустриалната революция тези ръчно изработени дрънкулки са заменени от масово произведените играчки. През 1867 година индустрията станала толкова силна, че за първи път магазин в Ню Йорк работил до полунощ на Коледа, за да продава играчки.

Всеки ли е изпитал коледното настроение?

Не съвсем. През 1904 един от авторите в "Харпърс базар" написал статия, в която критикувал ширещият се комерсиализъм на празника. "Преди 25 години Коледа не беше бремето, което е сега", пише Маргарет Деланд. "Имаше по-малко пазарлъци и мерене, по-малко танто за танто, по-малко физическа умора, по-малко износване на душата и най-вече - по-малко боклук". Подобни оплаквания предизвикват създаването на организации като Дружеството за предотвратяване на безсмисленото даряване, чиито членове включват Ан Морган, дъщерята на банкера Джон Пирпонт Морган и бившия американски президент Теодор Рузвелт. Но търговците на дребно били хладнокръвни. Най-известният човек, който раздавал подаръци - Дядо Коледа, започнал да се появява в различни реклами, а всички магазини започвали да лансират стоката си все по-рано през годината. За производителите на играчки и продавачите, коледния сезон започва през февруари.

Защо февруари?

Това е времето, в което десетки хиляди представили на индустрията за играчки се събират на годишния Международен панаир за играчки в Ню Йорк, където се опитват да разберат коя ще е най-желаният от децата подарък след 10 месеца. Много от най-популярните играчки са направили дебюта си именно на този панаир, а тази година се очаква най-популярен да е замъка от "Замръзналото кралство", който се продава на цена от 120 долара. С детски играчки, продаващи се на такива високи цени, не е никак изненадващо, че средният американец се очаква да похарчи 720 долара за подаръци през тази година според скоро проведено проучване.

Това не е ли малко прекалено?

Икономическият журналист Джоел Уолдфогел е на мнение, че това е наистина прекалено. Той лобира за това американците да се откажат от традицията да си разменят подаръци и я нарича “оргия на разрушаването на богатството”. Уолдфогел отбелязва, че ⅓ от парите, похарчени за празниците, не се възстановяват в рамките на следващите 2 месеца след Коледа. По-лошо - много от хората не харесват подаръците, които получават. Пуловерите, които никога не са обличани и книгите, които никога не са отваряни наброяват 18% от всички пари, похарчени за Коледа. Купуването на подаръци стимулира икономиката, но Уолфогел смята, че “ако парите, които даваме затова не носят удоволствие, това не допринася за подобряване на начина на живот”. Дори е на мнение, че това разрушава духа на Коледа. Не е ли важен само жеста? “Жестът”, казва той, “не трябва да се комуникира за сметката на много пари”.

Дядо Коледа: Еволюцията на раздавача на подаръци

Дядо Коледа е преминал през многобройни трансформации през вековете. Веселият закръглен джентълмен започва като Свети Николай Мириклийски - реално съществувал византийски монах от 4-ти век, който раздавал торби с пари на бедните. Свети Никола е въведен в САЩ в началото на 19 век и бързо мутира във "весел стар елф", благодарение на поема от 1823 година на име "Посещение от Свети Николай", по-известно като "Нощта преди Коледа". През 1890 година децата вече можели да се срещат с живи Дядо Коледовци в универсалните магазини . През 30-те брадатото лице на Дядо Коледа грее от рекламите на Кока-Кола бетонирайки образа му. В днешни дни Дядо Коледа преминава през нова, политически коректна трансформация. Притеснени от това, че неговото затлъстяване оставя погрешно впечатление, някой компании разполагат образа на по-слаб и добре изглеждащ Дядо Коледа върху коледните си картички.