Сигурни сме, че сега всички каки и батковци се сещат как някога са били нагърбени с отговорната задача да се грижат за по-малките си братя и сестри. Как мама ни заръчваше да ги наблюдаваме да не направят някоя беля или как баба ни казваше да ги пазим и закриляме на всяка цена.
Други от вас сигурно се сещат, къде с горчивина, къде през смях, че ние, по-големите, винаги бяхме виновните. Въпреки че и до днес много от нас се чувстват като закрилници на по-малките ни роднини, а повечето родителите го смятат за нормална практика, много психолози се обявяват против това по-голямото дете автоматично да се превръща в бавачка на по-малкото.
Един от тези психолози е Катерина Демина. Предлагаме ви да прочетете нейните разсъждения, преди да превърнете по-голямото дете в отговорник на по-малкото.
„Много често се започва с някоя дребна случка: „Дръж под око по-малкия си брат, аз ще се върна след малко.“ Майката се връща скоро и вижда, че наистина нищо лошо не се е случило. Бебето се е събудило, но не се е разплакало, защото по-голямото дете е залюляло кошчето му и го е успокоило, имитирайки гласа на мама. Каката в този момент е много горда от себе си.
Този случай води до друг. Майката и децата са в парка. „Наглеждай брат си, аз ще изтичам до магазина.“ Майката се връща почти мигновено и първия път всичко е наред. Следващия път обаче, докато тича към игралната площадка, по-малкото дете я забелязва, скача от количката или се отскубва от каката и пада, удря си главата на паважа или в някоя от катерушките. Въпреки че след кратък сърцераздирателен рев, малкото дете е добре, каката подсмърча през цялото време, защото е твърде шокирана от случилото се. Сега тя категорично отказва да отиде пак в парка.
Първият недостатък на това да оставяте малките деца на по-големите, ако разликата във възрастта им е по-малка от 12 години, е: по-големите физически не могат да се справят с отговорността.
Да оставите голямото дете да наглежда по-малкото, докато готвите – добре. Но да ги оставяте да се разхождат сами, да ги оставите вкъщи за повече от 5 минути – не е добре. Точно така, пет минути са твърде дълго време.
Някои хора могат да ми възразят: „Аз и моите братя и сестри правехме всичко сами и нищо лошо не се е случило.“ Може би е така, но аз съм работила в болница. Изгаряния с вряла вода, падания от прозореца, рани от горещи ютии и ножици, задавяния с играчки – видях всички тези случаи още през първите три дни.
Едно 7-годишно дете не може да защити едно 5-годишно дете от опасността. А понякога то самото може да допринесе за случилото се. Не от злоба, а от най-обикновено любопитство, защото любопитството все още контролира съзнанието на голямото ви дете по същия начин, както и при по-малкото. Както всички родители знаят, потенциалните опасности, в които едно дете може да се забърка, докато е само, могат да изправят косата ви от ужас. А да оставите 7-годишното ви дете да пази другото, не се брои за надзор. Трябва да се научим реално да преценяваме възможностите на децата си.
Ако разликата между двамата е 12 години или повече, по-голямото дете може успешно да служи като бавачка и да гледа бебето. Но преди това трябва да го подготвите за отговорностите му.
Едно е детето да е готово да си играе с по-малкото си братче, съвсем различно е да му поверите тежката отговорност да се грижи за безопасността на по-малкото дете. Особено ако трябва да го прави често. Животът на един тийнейджър е разпокъсан между училището, личния живот и други отговорности. Ако искате да го нагърбите с още една задача и да го превърнете в бавачка, трябва да го компенсирате и дори да му платите за отделеното време.
Разбира се, повечето тийнейджъри имат различни задължения в дома и едно от тях може да е да гледат по-малките деца. Но първо трябва да постигнете споразумение по въпроса – за колко време, в кои дни от седмицата. Този метод е дори по-добър от това да платите на по-голямото си дете, защото по този начин го учите какво значи семейство, а именно – съюз, базиран на подкрепата и грижата един за друг.
Най-важното нещо, което родителите трябва да запомнят, е, че вашите по-големи деца не са виновни, че сте решили да имате още деца, но нямате време и възможност да се грижите за тях. Като изключим някои инцидентни ситуации, грижата за децата е отговорност на родителите.
Много често съм виждала как родители упрекват по-големите си деца за лошото поведение на по-малките, защото голямото дете не се е справило с отговорностите си, а същото това „голямо“ дете е едва на 7 годинки. Някой трябва да наглежда него, а не то да се грижи за друг.
Много често тези отговорни, грижовни и съвестни каки са жените, които не могат да се грижат за собствените си деца. Заради техния лош опит в детството, те израстват с мисълта, че децата са товар, с който няма да могат да се справят.
Затова, ако един ден искате внуци, трябва да разберете, че отговорността за грижата върху децата ви пада върху вас.“
НАЗАД
