Защо сме зависими от чуждото мнение и одобрение?

Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте, г-жо Ненкова!

 

Проблемът ми е следният. Много ми влияе отношението на другите - какво казват, как се държат с мен. Не става дума само за близките и приятелите ми. Ако някоя продавачка се държи грубо с мен, това също много ме обижда, чувствам се много зле след такива моменти. Често плача, когато ме критикуват на работа. Приятелите ми казват, че съм много чувствителна, лесно се обиждам и понякога не знаят как да общуват с мен. Не знам защо съм такава, осъзнавам, че трябва да се променя, но не знам как.

 

Как да направя така, че мнението на околните да не ме интересува, да съм по-спокойна и уверена в себе си?

 

В.

 

Здравейте, В.,

този въпрос вълнува много хора и често техните преживявания са подобни на Вашите. Боли ни, когато другите не са мили, любезни, добри, учтиви и съпричастни с нас. Даже, когато някой от нашите близки, познати, съседи дори, не ни се усмихне или не ни поздрави, ние може да се разстроим много, да се разсърдим и да преживяваме ситуацията с дни. Защо сме толкова чувствителни към отношението и вниманието на другите? Защо ни е необходимо да бъдем отбелязани с положително внимание от тях?

Мислейки за това, ако приемем идеята,че другите са нашето огледало, в което ние се оглеждаме и което ни дава информация за нас самите, то ние наистина ще сме щастливи, когато те връщат положителен наш образ към нас и ще страдаме, когато това не е така. Разбира се е добре да припомним, че всичко това води до промяна на нашето поведение. Желанието да получаваме само положителни коментари, да се харесваме на другите, те да ни се усмихват и хвалят, ще ни кара ние да разчитаме очакванията им и да се опитваме да ги удовлетворим.

Мила В., необходимо е да осъзнаете, че връзката ни с другите винаги минава през връзката ни със самите нас. Ако самите ние не усещаме, не уважаваме и най-важното не обичаме себе си, винаги ще търсим одобрението, вниманието и ще сме зависими от любовта и отношението на другите.Търсим и изискваме от другите, а самите ние какво си даваме?

Имаме ли добро отношение към себе си, уважаваме ли се, одобряваме ли се, дали понякога си се усмихваме, просто така -  в огледалото? В повечето случаи, устремени към другите и тяхното одобрение, ние забравяме и неглижираме себе си. Питате ме как да направите така, че мнението на околните да не Ви интересува. Помислете за малко и си представете как просто отмествате фокуса на вниманието си от другите и го насочвате към себе си. Какво забелязвате, когато останете насаме със себе си, със своето виждане за света, със своето виждане за начина, по който да се случват нещата?

Готова ли сте да вземате решения, опирайки се само на своето мнение, опит, желание, гледна точка? Готова ли сте да поемете отговорност за своите решения и за техните последствия? Това са все важни въпроси, отговорите на които ще Ви заведат до търсените от Вас решения.

Скъпа В., искам да завърша с един практически съвет от харесвания от
мен Уейн Дайър:

 Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук