Защо съжалявам, че имам деца

23 769 прегледа 6 мин време за прочит 1 споделяния

За много хора децата са най-голямата радост, истинска благословия, която изпълва живота им със смисъл. Но в последните години става все по-популярно мнението, че светът, в който живеем, е твърде жесток или пренаселен, за да създаваме деца.

Тара Чафи също споделя такова мнение. Нейният текст, който можеш да прочетеш, е повлиян от скорошните ужасяващи прояви на насилие в САЩ.

„Докато растях, не бях от момичетата, които просто знаят, че са предопределени да бъдат майки.

Когато се омъжих, аз и съпругът ми знаехме, че децата ще променят живота ни завинаги. Искахме ли да прекарваме уикендите си, учейки едно малко хлапе да кара колело, или искахме да прекарваме уикендите си на нашите собствени 80-километрови обиколки с велосипеди? Накрая взехме съвместното решение да внесем още мъничко любов в света и като израз на любовта ни да създадем няколко мънички човечета, с които да споделим радостта си, надявайки се те един ден да предадат тази любов и на други.

За нещастие, нищо не е толкова просто. Ден след ден, когато пусна новините или отворя социалните медии, ме поздравява брутално насилие, силна омраза, предразсъдъци и разделение между хората. Моят син е 3-годишен, а следващото ни дете трябва да се роди след 2 месеца. Моят син все още не разбира света, в който ние го създадохме. Неговият свят все още е толкова малък и е изпълнен със смях и забавления. А ние правим всичко възможно да го научим на любов, състрадание и доброта, не просто чрез думи, но и чрез действията ни към останалите хора.

Събитията от последните седмици – кървавият атентат в нощния клуб в Орландо, застреляните мъже от полицията, застреляните полицаи от снайперисти в Далас – ни показват в какъв жесток свят сме избрали да имаме деца.

Ако нищо не се промени, един ден синът ми може да е полицаят, застрелян заради омразата на един човек към силите на реда. Той може да е мъжът, застрелян в нощен клуб заради личния си избор кого да обича. И колкото и да не ми се иска да го казвам, той може да е и човекът, който стреля.

Най-малкото децата ми ще искат да знаят защо по света има толкова омраза и защо толкова лоши неща се случват.

Всичко това ме кара да се чудя защо някога съм си мислела, че е добра идея да имам деца в такъв свят. Понякога се чувствам виновна, дори пълна егоистка. Сърцето ми се къса, когато си помисля, че един ден ще бъдат наранени от всичката тази омраза. И се страхувам, че един ден те ще са част от проблема, въпреки всичките ми усилия да ги възпитам правилно. Докато не признаем, че в страната ни има огромен проблем с омразата към другите, ние няма да променим света за децата ни. Трябва да се обединим и да започнем да водим сериозни разговори за това как да възпитаваме децата си, за да можем да прекъснем омагьосания кръга на омразата. Това, че отричаме съществуването на расизма, дискриминацията и фанатизма, въпреки че доказателствата са пред очите ни, означава, че проблем съществува.

Реакциите към скорошните събития показват колко разделени сме, защото не е важно да изберем страна. Всички хора трябва да са на страната на уважението, състраданието, добротата и най-вече на ЛЮБОВТА.

Ще ми се да знаех всички отговори. Ще ми се да знаех как да разреша този проблем. Засега съм стигнала само до това заключение: раздавай любов при всеки възможен случай, независимо колко малък е жестът, и научи децата си да правят същото. Това няма как да се случи, ако не отстраним предразсъдъците си, базирани на цвета на кожата, сексуалната ориентация, пола, избора на кариера или на каквото и да е друго, заради което хората се съдят едни други. Просто си помислете колко различни щяха да са заглавията от последните седмици, ако всички го бяхме направили.