Така е, жената, която се е научила да обича себе си, по-трудно започва връзка.

Тя знае какво иска и какво заслужава. 

Тя няма да се примири с първия срещнат само защото е проявил интерес към нея. 

Тя иска да срещне и чака Него. Специалният.

Според някои е твърде придирчива. Тя обаче знае, че просто има високи стандарти - не само към мъжа до себе си, но и към себе си. Тя отказва да прави компромиси. Отказва да се самозалъгва. Отказва да живее с напрази обещания.

И затова предпочита да чака.

Жената, която се е научила да обича себе си, знае как да се грижи за себе си. Знае и каква любов заслужава. Знае от какво се нуждае. И какво иска да даде. Както и на кого.

Тя е наясно, че никой не може да накара другия да се промени. И затова е решила да не си губи времето с мъже, които крадат от нея, вместо да я обогатяват. Мъже, които изсмукват енергията й. Мъже, които взимат, без да дават.

Тя не иска мъж, чието поведение да трябва да тълкува. Мъж, който един ден да е топъл и близък, а на другия - студен и далечен. Мъж, който не е никога до нея, но иска тя винаги да е до него.

Жената, която се е научила да обича себе си, е наясно, че в живота има и други неща, които да те накарат да се чувстваш пълноценно, да живееш пълноценно. 

Тя има приятелите си, работата си, любимите си занимания. Но най-вече има себе си.

Тя няма нужда някой да й подаря букети, за да сложи красива ваза със свежи цветя на масата си.

Тя няма нужда някой да й казва, че е красива, защото го вижда всеки ден в огледалото.

А тя е красива, защото е щастлива.

С живота си.

Със себе си.

С пътя, който е извървяла. И с пътя, който й предстои.

И някъде там, по пътя, знае, че ще срещне него. Когато е готов. И когато тя е готова. 

А дотогава... дотогава ще продължи да обича себе си. И да бъде себе си.