Имало едно време една жаба на зелени и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.

Един ден, докато се препичала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга силна опашка.

Приближила жабата и го попитала:
- Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?
- Бог ме е създал такъв - отговорил волът.
- А може ли и аз да стана голяма, колкото теб? - продължила да пита жабата.
- Ами опитай...

Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала:
- Е, пораснах ли колкото теб?
- Не - отвърнал й волът.
Жабата продължила да се надува.
- Ето, вече почти те стигнах.
- Никога няма да пораснеш колкото мен - възразил волът.

Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си.

Не се страхувайте да бъдете себе си, защото напразните напъни да бъдете някой друг никога не водят към нищо хубаво.