Историята, която ще ви разкажем днес, ни трогна до сълзи и ни доказа още веднъж, че по голяма сила от жаждата за живот няма!

Когато Британи и Брандън научават, че ще стават родители, те нямат търпение да прегърнат и целунат бъдещия си наследник. Но щастието им бива помрачено малко след това - в 17-тата седмица от бременността си, след направен ултразвук, бъдещите родители разбират, че бебето ще бъде момченце, но и че нещо с него не е наред. Малкото момченце бива диагностицирано с аненцефалия - установено вътреутробно, за съжаление, необратимо заболяване. За ужас на родителите, става ясно, че невралната тръба, от която постепенно се формират черепът, мозъкът на плода, гръбначният мозък и гръбначните прешлени, не е напълно затворена. Това води до липса на важни дялове от главния мозък, докато останалите често не са покрити от кожа и кости. Плод, роден с аненцефалия, е нежизнеспособен и умира скоро след раждането. По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ състоянието настъпва веднъж на всеки 4859 раждания. Специалистите в този случай, все още не са сигурни какви ще бъдат последствията за първородния син на Британи и Брандън.

След всичко преживяно дотук, младите родители продължават да се сблъскват с тежката действителност - през следващите няколко седмици, двойката бива разкъсвана между десетките специалисти, мненията им и възможните диагнози, сред които синдром на Денди-Уокър и синдром на Жубер.

По-късно, в 23-тата седмица, лекарите съобщават на Британи, че ако тя и съпругът й решат, тя би могла да направи аборт. Двойката обаче, не се съгласява. "Отидохме си у дома и мислихме много. Но кои сме ние всъщност, че да решаваме. Толкова много искахме това дете, получихме шанс да бъдем родители, а сега от нас се очаква да отнемем живота му?", спомня си Брандън.

"Бях съкрушена! Чувствах, че сърцето ми се къса... Нещото, която бях искала и за което бях мечтала през целия си живот се бе случило, но сега разбирах, че може да ми бъде отнето. Дори не успях да се зарадвам, че ще ставам майка. Щастието, което обзема всяка бременна жена - е, аз не знаех какво е това!", разказва през сълзи през какво е преминала Британи.

Чудото обаче се случва няколко месеца по-късно, когато на 27 август 2014 г. жив и здрав, с цезарово сечение, се ражда Джаксън. Невръстното момченце прекарва първите 3 седмици от живота си, оплетен в множество тръби и апарати в интензивното отделение на специализирана болница във Флорида. 

"Спомням си, че докато държах малката му ръчичка, докторите около мен все повтаряха, че може би никога няма да го видя да ходи, да ми каже "Татко", да ми каже, че е гладен, че може би никога... никога няма да ме види ясно... Като че ли те наистина не очакваха и бяха изгубили всякаква вяра той да го направи. Но не и ние! И ето, че днес, една година по-късно, нашият малък герой празнува своя първи рожден ден", споделя щастливият баща. "Няма момент, в който да не мисля за него. Напълно наясно съм, че днес сме заедно, но утре може би няма да бъде така... Аз и майка му се опитваме да бъдем 99 процента позитивни, но онзи 1 процент, Божичко, този 1 процент е реалността, която може да ни го отнеме."

Днес Джаксън расте като всяко едно дете на неговата възраст, въпреки огромното изпитание, с което надяваме се, се е справил успешно! Малко след раждането му, неговите родители създават страница във Фейсбук с име GoFundMe, която помага с намирането на скъпи лекарства и им помага да се справят с непосилните за лечението му разходи, благодарение на добри хора.