Техните деца са изоставили семействата си, за да се присъединят към най-жестоката терористична организация в света - Ислямска държава. И сега единственото, което имат е взаимната си помощ. Прочетете ужасяващите им истории и вижте лицата им в галерията.
В Калгари, между тренировките по футбол, работата си като счетоводител и събиранията със съседите си, Кристиян Бодро прекарва всяка свободна минута гледайки видеоклипове на Ислямска държава, взирайки се внимателно в монитора. Тя седи в мазето на обикновената си къща в обикновено предградие - гола стая, която някога е принадлежала на големия й син Деймиън. И гледа как зрели мъже позират като тийнейджъри, хванали пушките си в ръце. Гледа бомбардировки. Гледа и обезглавявания. Но кръвопролитието не я впечатлява. Тя е съсредоточена върху лицата зад маските, опитвайки се да види очите на сина си.
В Копенхаген, Каролина Дам е полудяла от страх. Синът й Лукас е в Сирия от 7 месеца. 3 дни по-рано тя получила информация, че синът й е бил ранен, но тя е убедена, че е загинал. Докато седяла сама тази вечер, изпратила на сина си съобщение във Вайбър: “Обичам те толкова много, любими мой сине. Липсваш ми, искам да те прегърна и да усетя аромата ти. Да държа меките ти длани в моите и да ти се усмихвам”. Не получила отговор. Месец по-късно някой й писал от същия номер. Не е бил Лукас. “Ами какво ще кажеш за моите длани, хаха”. Дам нямала представа кой може да е взел телефона на сина й, но е била отчаяна за информация. Опитвайки се да запази спокойствие, тя написала: “Твоите също, скъпи, но най-вече тези на Лукас”. Мистериозният човек й отвърнал: “Дали искаш да получиш малко информация?”. “Да, скъпи”, отговорила тя. Няколко секунди по-късно видяла най-ужасяващото съобщение в живота си: “Синът ти е на парчета”.
В Норвегия, Торил научила за смъртта на сина си Том Александър от същия човек, който го вербувал и изпратил в Сирия да се бие. Тя и дъщерите й искали доказателство за думите му, затова се срещнали на гарата в Осло. Той съвсем спокойно се разровил в галерията на таблета си, докато стигнал до това, което търсел: ужасяваща снимка на Том Александър, който бил прострелян в главата.
В Брюксел, Салиха Бен Али, родената в сърцето на Европа дъщеря на емигранти от Мароко и Тунис, била на конференция за хуманитарна помощ. Внезапно изпитала остра болка в корема - същата болка, която почувствала, когато била бременна и разбрала, че е време да ражда. Тя се прибрала веднага у дома и плакала цяла нощ. Три дни по-късно, съпругът й получил обаждане от сирийски номер. Един мъж й казал, че 19-годишният й син Сабри, момчето им, което обичало реге и дългите разговори за световните събития, е бил убит в деня, в който майка му се разболяла. Тя осъзнала, че е изпитвала болките, защото тялото й знаело, че момчето й е умряло.
Това са само 4 от хилядите майки, изгубили деца заради Ислямска държава. Откакто започна сирийската гражданска война преди 4 години, близо 20 000 чужденци са заминали за Сирия и Ирак, за да се бият в името на радикалния ислям. Близо 3000 от тях са от западни държави. Макар и някои да получават благословията на семействата си, повечето напускат тайно.
Това, което остава на родителите е една сюрреалистична форма на мъка. Скръб по загубата на детето, вина за това, което той или тя може да е направил, срам пред приятелите и съседите и съмнение за всичко, което са знаели досега за човека, когото са довели на бял свят. През последната година, десетки майки от целия свят са се намерили взаимно, създавайки нетипичен съюз, изграден върху общата им загуба.
Кристиян Бодро и Деймиън
Кристиян Бодро разказва колко обнадеждена е била, когато синът й Деймиън е открил исляма. Първият й съпруг я е напуснал, когато Деймиън е бил на 10. Момчето се намирало бягство в своя компютър, който го откъсвал от света. Когато бил на 17 опитал да се самоубие, нагълтвайки се с антифриз.
След като е изписан от болницата, той признал на майка си, че е открил Корана. Макар и Кристиян да го е отгледала като християнин, тя била радостна от този факт. Той си е намерил работа и е станал по-социален. “Това го върна към реалността и го направи по-добър човек”, спомня си тя. През 2011 г. обаче, Кристиян забелязала промяна в сина си. Той говорел по телефона винаги навън, никога не се хранел със семейството си, ако на масата имало вино и казал на майка си, че жените са подвластни на мъжете и е нормално да имаш повече от една съпруга. Дори заговорил и за обосновани убийства. През лятото на 2012 г. Деймиън се е преместил заедно с няколко приятели мюсюлмани в апартамент, който се намирал в непосредствена близост от джамията, в която се молели. Той редовно ходел на фитнес и често се разхождал дълго с приятелите си из града. В този момент проблемът в Сирия тепърва назрявал и Кристиян смятала, че синът й просто минава през поредната фаза, която скоро ще надживее. През ноември Деймиън напуснал Канада, съобщавайки на майка си, че заминава за Египет, където ще учи арабски и ще стане имам. И за нещастие на майка му, скоро спрял да се свързва с нея.
На 23 януари 2013, на вратата на дома на Кристиян Бодро потропали двама мъже. Те били агенти на канадското разузнаване, които й съобщили, че Деймиън не е в Египет. Той живеел в Сирия заедно с приятелите си и се е присъединил към местния клон на Ал Кайда, Джабхат-ал-Нусра. След като агентите напуснали, Кристиян се почувствала физически болна. В следващите седмици единственото, за което можела да мисли, бил синът й и затова ровела из джихадистки сайтове, в които търсела лицето му. “Колко извратено е това!”, заявява тя.
Повечето млади хора, които бягат от дома си, за да се присъединят към радикалните групировки в Сирия, правят такфир - те прекъсват контакти с всякакви неверници, включително и родителите, които стоят на пътя на техния джихад.
От февруари, Деймиън започнал да звъни на майка си през няколко дни, дори когато бил под наблюдение. “Чувах всичко - как разни хора си крещят на арабски отстрани. Един път Деймиън ми каза че самолетите кръжали ниско, което означавало, че ще хвърлят бомби". Той започнал да тича, докато майка му все още била на телефона. Деймиън обаче внимавал какво точно съобщава на майка си и тя до ден днешен не знае какво е правел. Всеки възможен сценарий кара стомаха й да се преобърне.
През пролетта на 2013 г., разговорите им станали мъчителни. “Опитвах се да го убедя да се завърне в къщи и му се умолявах, след което се опитвах да водя нормален разговор. И после отново почвах да се умолявам”. Тя попитала Деймиън как би се чувствал, ако братчето му Люк, който по това време бил на 9 и обичал Деймиън като свой баща, замине за Сирия. Деймиън и отвърнал, че ще се гордее. “И тогава осъзнах, че синът ми е изчезнал и някой друг е превзел тялото му”, разказва огорчено тя. Скоро Кристиян спряла да чува думи като “Обичам те” и “Липсваш ми” от Деймиън, а по-късно и гласа му изобщо. По-късно научила, че Ислямска държава се е отделила от Ал-Нусра и Деймиън е предпочел да се бие за ИДИЛ.
Последната им кореспонденция е от миналия август, когато Деймиън се свързал с майка си от нов Фейсбук профил. Тя му казала, че липсва на всички и всички го обичат много. “Всички ни боли, че ни напусна и се излагаш на такъв риск. Всеки ден се чудим дали си добре или не. Мисълта никога повече да не те видя или докосна, разбива сърцето ми на парченца”. Деймиън й отговорил, че се храни добре, че е научил арабски, намерил си е жена и очаква скоро да получи дом - и че това са нещата, върху които да се съсредоточи. “Ти също ми липсваш, но както сигурно си предположила - нищо не се е променило по отношение на вярата, намеренията или положението ми. А това, че се тревожиш за мен и че ме обичаш, ми е известно. Тази информация не е нова за мен”.
Вечерта на 14 януари 2014 г., една репортерка се обадила на Кристиян Бодро, за да й съобщи за съобщение в Туитър, в което пише, че Деймиън е бил екзекутиран. В този момент светът на майката се преобърнал около нея и тя се опитала да се съсредоточи върху една конкретна задача: да съобщи на малкия си син, преди да го научи от телевизията. Тя го отвела при психолог, който е помогнал на детето да приеме информацията по-леко.
Единственият човек, който можел да разбере Кристиян, бил Даниел Кьолер, немски експерт по дерадикализация. Той е специалист в това да помага на хората да напуснат неонацистките групировки, но в последните години започнал да работи с радикални мюсюлмани и техните семейства. След смъртта на Деймиън, Кьолер поддържал връзка с майка му, опитвайки се да й помогне да разбере какво се е случило със сина й. Той й обяснява, че тя е станала свидетел на класически процес на радикализация.
Първата фаза, която вербувания преживява, е еуфорията от това, че най-накрая животът му е придобил смисъл. Той се опитва да въвлече тези около него като ги накара да се интересуват от страданията на сирийците.
Втората и по-притеснителна фаза настъпва, когато вербуваният осъзнае, че любимите му хора не възприемат посланията му. Именно тогава започват конфликтите: спорове за облекло, алкохол, музика. В този момент вербуваният започва да възприема съветите на съмишлениците си, че единственият начин да остане верен на себе си, е да напусне дома си и да заживее в мюсюлманска страна.
В последната фаза, този човек продава всичките си вещи и започва усилено да тренира. Докато той трупа неудовлетвореност, желанието му за действие става огромно и след време започва да вижда насилието като единствено решение.
Кьолер запознал Кристиян с други майки, чиито синове са имали сходна участ. Говорейки с тези дами, тя най-накрая започнала да се чувства сякаш черният облак, който тегне над нея, най-накрая е изчезнал. Кьолер признава, че е искал да покаже на тези жени, че техният случай не е единствен и не са направили нищо погрешно във възпитаването на децата си.
Съществуват две групи хора, които могат да помогнат на радикализирани младежи да се променят - бившите екстремисти и майките. “Майката е изключително важна фигура в джихадисткия ислям. Мохамед казва “Раят лежи в краката на майката”. Трябва да поискаш нейното разрешение, за да се отдадеш на джихад или да кажеш “сбогом”, разказва той.
Каролина Дам и Лукас
През февруари Кристиян получила имейл от дама на име Каролина Дам от Дания. “Здравейте. Бих искала да науча повече за вашата кауза. Аз също изгубих син, който беше убит в Сирия и искам да се свържа с други майки с подобна съдба”.
Нейният син Лукас бил необщително дете и повечето му социални контакти завършвали със скандал. Когато Лукас бил на 10, той бил диагностициран със синдром на дефицит на вниманието и разстройство на Аспергер. И проблемите му нараствали - той бил арестуван, защото карал краден скутер, а по-късно изчезналият годежен пръстен на майката на негов приятел, бил открит в него. Майка му подозирала, че се е включил в престъпна банда.
Но по-късно се появила светлина в тунела. Лукас бил нает в местен автосервиз, където повечето работници били мюсюлмани. Те приели момчето и го запознали с религията си. Каролина разбрала няколко месеца по-късно, че той е приел исляма като забелязала, че не се храни през деня, тъй като спазвал Рамазана. Също като Кристиян, Каролина решила, че промяната във вярата на сина й е “малко чудо”. Най-накрая необщителното й момче зазпочвало да се отваря към света. Но не разбирала защо момчето й се дразни, когато пуска музика и защо един ден се прибрал вкъщи облян в сълзи, ужасен, че майка му няма да го последва в Рая, освен ако не приеме исляма.
Трансформацията на Лукас не била пълна - той все още изпадал в ярост и пробивал с юмрук дупки в стената. Уплашена за него, майка му повикала социални работници, но Лукас успял да избяга. Той заживял в апартамент заедно с трима други ислямисти, които били значително по-възрастни. Каролина се опитала да го обяви за издирване, но тъй като той се обаждал всеки ден у дома, полицаите й съобщили, че това е невъзможно. Когато се прибрал у дома, майка му открила бронежилетка в багажа му. По това време Лукас бил едва на 15.
През май 2014 г., Лукас навършил пълнолетие и изчезнал от дома си. Няколко дни по-късно се обадил на майка си от турската граница и й заявил, че се нуждае от почивка. “Бях уплашена”, спомня си Каролина. “Той беше още момче, все още беше чувствителен и лесен за манипулация. А фактът, че си тръгна, без дори да каже “довиждане”, беше ужасяващ!”.„
През тези месеци Лукас поддържал постоянен контакт с майка си. Разказвал й, че работи в бежански лагер в Турция, но тя по-късно разбрала от Джейкъб Шейк - журналист, който изследвал живота на датските джихадисти, че е отишъл в Сирия и се е присъединил към ислямистката терористична организация Ахрар ал-Шам. Но в разговорите си с майка си, той звучал като студент, на когото му липсва дома - казвал й постоянно, че я обича и му липсва и й изпращал свои снимки, на които изглеждал много щастлив.
В края на септември, Лукас спрял да се обажда. По това време той се бил присъединил към Ислямска държава. Два месеца по-късно отново потърсил майка си и тя се опитала да го накара да се завърне у дома, като дори била готова да му закупи самолетен билет. “Трябва да ми кажеш кога ще си дойдеш”, написала тя. “ На което той отговорил “Не мога да ти кажа, защото не знам!”.
Това бил последният им разговор. През нощта на 28 декември 2014 г., един от близките ислямски приятели на Лукас, позвънил на вратата й. “Отне му много време да се качи по стълбите, а има само 4 стъпала. Плачеше и упорито отбягваше погледа ми. Това ме уплаши и понечих да взема нож. Разкрещях му се и го хванах за врата. Тогава той ми каза, че Лукас е ранен. Но аз знаех, че е загинал”.
Същата нощ приятелят на Лукас изпратил на Каролина линк към тайна Фейсбук група. Там тя видяла снимка на сина си, който се излежавал на пода до автомат “Калашников”, а знамето на Ислямска държава било закачено на стената. “Надолу имаше ужасяващи клипове на обезглавявания, изнасилвания, касапници - и трябваше да мина през всичко това, за да потърся информация за момчето си”. След време тя попаднала на публикация за смъртта на Шахид (това било мюсюлманското име на Лукас). Тя коментирала “Това е синът ми, мъртъв ли е?”. Мъж на име Абу Абдул Малик скоро й отговорил “Каролина, едно от първите неща, за които нашият брат помисли, бяхте вие и това как да ви известим. Новините са тежки за всяка майка, независимо дали е вярваща или не - защото любовта на всяка майка към детето й е специална. Това беше една от причините да ви кажем толкова късно. Нека Аллах води майката напред и нека Аллах приеме нашия брат”.
Каролина била разкъсана от въпроси. Какво точно е правел синът й в Сирия? Как се е озовал там? И как необщителният й син е успял да скрие толкова много неща от майка си”. Тя започнала да се свързва с други джихадисти, които са общували със сина й и се опитвала да извлече колкото се може повече информация от тях. Разработила техника, с която да разговаря с тях: “Трябваше да играя ролята на майка, макар че имах други намерения”. Напомняла им да се хранят, наричала ги “скъпи” и ги скастряла, когато били груби.
Друг приятел на Лукас от Копенхаген, Азиз, разкрил на Каролина много неща за сина й. Пратил й гласови съобщения, в които го убеждавал да се присъедини към него (гласовите съобщения са един от методите, които бойците използват за комуникация помежду си, тъй като за разлика от телефонните разговори, те не могат да бъдат подслушани). Майката била много загрижена дали синът й е обезглавявал някого, но джихадистите твърдели, че той е стоял встрани от насилието. По-късно тя научила от Джейкъб Шейк, че Лукас наистина е бил боец.
След като синът й заминал за Сирия, Каролина остаряла преждевременно. На лицето й е гравирана болката. В хола си тя е направила малък олтар в памет на Лукас, тъй като не може да го погребе - тя не притежава доказателство за смъртта му и трябва да изчака цели 5 години, за да получи смъртен акт. Дори е открила негова тениска, която не била изпрана и носела аромата му, затова я съхранявала в найлонов плик, който често отваряла.
Торил и Том Александър
През март, родения в Норвегия боец на Ислямска държава известен като Або Сайф ал Муджахир е прострелян в главата в северната част на Сирия. Същата седмица майка му Торил, прочела статия във вестника за Лукас и се свързала с Каролина Дам във Фейсбук. Историята на Том Александър, както било рожденото име на Або Сайф ал Муджахир, е сходна с тази на Лукас. Той бил полусирак - баща му загинал от свръхдоза с хероин, когато момчето било само на седем. Том Александър получил диагноза “хиперактивно разстройство на 14”, а на 20-годишна възраст бил арестуван за малки кражби и на няколко пъти влизал в наркокомуна. След поредното му излизане от рехабилитационния център, Том Александър случайно открил копие на Шахада - мюсюлманското засвидетелстване във вяра и се превърнал в нов човек. Изчистил се от наркозависимостта си, започнал да се обажда редовно на майка си, намерил си работа в детска градина и се оженил за мило момиче от Мароко. “Сякаш получих нов син, добър син”, въздъхва Торил.
Том Александър има две сестри, с които бил много близък. 17-годишната Сабийн споделя, че брат й е разказвал колко красив е исляма. Един ден през октомври 2013 г., той я отвел в джамията, където две жени й показали как да се моли. Същият ден тя приела исляма. По това време войната в Сирия се разразявала с пълна сила, а Том Александър посветил цялото си време на това да събира дрехи за бежанците. Торил накарала сина си да обещае, че няма да иде в Сирия. Но не след дълго той се развел и се оженил за сомалийка, която настоявала да живеят в мюсюлманска държава. Само година по-късно той признал на майка си, че ще наруши обещанието си.
През пролетта на 2014 г. Торил била посетена от агенти на норвежкото разузнаване. Те й казали, че подозират Том Александър в участие в екстремистката групировка “Обществото на пророка Мохамед” и планирал да напусне Норвегия, за да се присъедини към Ислямска държава. Предупредили я да им позвъни веднага щом научи нещо за него и тя го направила в момента, в който открила, че той е продал всичките си вещи. Торил знаела, че това е нещо, което хората правят, преди да се присъединят към халифата. Но агентите не показали особен интерес към информацията.
Последният път, в който е видяла Том Александър, бил на 26 юни 2014 г. Той дошъл в дома й, за да правят пица, облечен в западни дрехи и без брада. Семействата често интерпретират това развитие като добър знак, че детето им се връща обратно към нормалния живот. Но Торил знаела, че това е още едно от нещата, което младите хора правят точно преди да заминат за Сирия. Тя е можела да го спре като използва досието му и сигнализира в полицията за ново престъпление. Но докато го гледала как меси тестото за пица, се почувствала парализирана и не можела да направи нищо.
Торил била права: нормалният вид на сина й бил само начин да премине по-лесно през охраната на летището. И макар и специалните служби да го наблюдавали, те не можели да направят нищо и той получил паспорт и напуснал страната. Том Александър често звънял у дома и пишел на майка си във Фейсбук. Звучал добре и разказвал, че е шофьор на камион. Но майка му знаела, че той не й казва истината.„
Един ден бомба се взривила на 50-тина метра от Том Александър и убила няколко деца. “Ако искаш, мога да ти пратя снимки на труповете им”, написал той на майка си. Друг път тя го попитала - “Наблюдавал ли си обезглавявания?”. “Не”, отвърнал той, “но съм виждал откъснатите глави да се търкалят наоколо”. Най-зловещото - той завършил съобщението си с усмихната иконка. В края на март, Удайдула Хюсеин, лидер на “Обществото на пророка Мохамед”, се обадил на Торил, за да й съобщи, че Том Александър е умрял. Той е убит в Кобани, северна Сирия, няколко месеца след като ИДИЛ изгубила контрол над града. Слез загубата, организацията започнала да изпраща чуждестранни бойци, които да тормозят кюрдите. Това била сигурна смърт за тях, а онези, които отказвали, били обезглавени.
Но Торил не можела да се отдаде на мъката, тъй като се притеснявала и за дъщерите си. Затова се свързала с двама млади мюсюлмани, които се борели за дерадикализацията на норвежките младежи. Те заживели заедно с майката и двете дъщери, за да помогнат на момичетата. Сабийн била като полудяла и постоянно търсела внимание. Снимката на простреляния й брат, която Удайдула Хюсеин им показал, отключила разрушителна сила у нея. Експертите разбрали, че тя често си пише с Удайдула и чатовете им дори са прераснали във флирт.
Нощта преди погребението на Том Александър, Сабийн е била отведена в полицията на разпит. Там установили, че след няколко дни тя щяла да избяга заедно с Удайдула и да се оженят. Активистите успели да я спасят, а сестра й Сара подала обвинения срещу Хюсеин и той преустановил контакт със Сабийн.
И точно когато Сабийн била вън от опасност, в клопката на “Обществото на пророка Мохамед” попаднала Сара. През юни тя се омъжила за говорителя на групата Омар Хеблал. Церемонията се състояла по Скайп, защото той бил депортиран от Норвегия, след като бил обявен за заплаха срещу националната сигурност. За щастие, активистите успели да помогнат и на нея и сега тя е разведена.
Според експертите по дерадикализация, това е често срещано явление. След като вербуваните пристигнат в Сирия, много от тях се опитват да накарат братята и сестрите си да ги последват. Когато един боец умре, онези, които са го вербували се свързват със семействата, очаквайки да изпратят още от децата си. А братята и сестрите се поддават като начин да се справят с мъката от загубата.
Въпросът как да спасят децата, които са в риск от радикализация, е важен за много от тези майки. Каролина Дам например се обвинява за това, че не е помогнала на Лукас да намери своята благоразумна мюсюлманска идентичност. “Трябваше да го водя няколко пъти седмично при добър имам. Всички майки трябва да го правят. Децата не правят разлика между добрия и лошия ислям, както и ние - защото не го проповядваме”.
Торил е майката, която по-добре от останалите знаела с какво трябва да се бори. Тя е знаела, че Том Александър е бил привлечен да се бие на страната на Ислямска държава и го помолила да се зарече, че няма да отиде. Обаждала се е на агентите от разузнаването неколкократно. Но е установила, че в повечето Западни страни е изключително трудно правителството да се намеси. В никоя европейска държава не е забранено гражданите й да пътуват до Сирия, а камо ли до Турция. Стратегиите за вербуване на ИДИЛ са по-бързо развиващи се от тромавата западна бюрокрация. Групировката съветва членовете си да разделят пътуването си на поне 4 по-кратки маршрута, за да не могат да бъдат лесно засечени. Други европейски бойци се възползват от отворените граници на ЕС и шофират до Турция, минавайки през България.
Мириам и Карим
Дори и когато става дума за непълнолетни лица, правителствата трудно успяват да упражнят авторитета си и да ги спрат да отпътуват за Сирия. След смъртта на Лукас, Каролина Дам започнала да общува с дама на име Мириам. Тя е мюсюлманка и много добре осъзнала опасността, когато забелязала, че синът й Карим започнал да дружи с радикални ислямисти в Копенхаген. Тя предупредила властите и унищожила паспорта му. Но само няколко месеца по-късно 17-годишният Карим бил в Сирия. Той фалшифицирал подписа на баща си върху формуляра за съгласие и така получил нов паспорт. В последствие двете майки разбрали, че синовете им са били приятели и дори Карим е бил онзи, който казал на Каролина, че синът й е “на парчета”.
Проблемът е, че Западните държави не могат да вземат превантивни мерки срещу радикализирането, а могат единствено да наказват или реабилитират вербуваните. Много от правителствата нямат намерение да връщат радикалните ислямисти в родните им държави щом са ги напуснали. А активистите, които се борят срещу радикализацията, страдат от недостиг на ресурси. Те не получават финансиране от държавите и работят единствено на доброволни начала.
Доминик Бонс, Николас и Жан-Даниел
В една майска утрин, две малки жени - Доминик Бонс и Валъри стояли пред една от ЖП гарите в Париж. Те очаквали влака от Брюксел, от който слязла Салиха Бен Али, държейки в ръка малко куфарче. Трите жени се прегърнали радостно и през остатъка от деня обикаляли града и щастливо разговаряли. Техните пътища никога не биха се пресякли, ако не са били децата им. Доминик е 60-годишна дама от Тулуза, изгубила две деца, които се присъединили към ИДИЛ. Синът й Николас и доведеният и син Жан-Даниел избягали в Сирия през март 2013. 22-годишният Жан-Даниел загинал през август, а през декември тя получила съобщение, че и 30-годишният Николас се е самовзривил.
Бен Али и Сабри
Бен Али е мюсюлманка, но носи панталони и не покрива главата си. И четирите й деца са родени в Белгия. “Практикувам исляма си тихо”, признава тя. Но това не е било достатъчно за втория й син Сабри. Той напуснал дома си през август 2013, без да каже нищо. 4 дни по-късно изпратил съобщение на майка си във Фейсбук: “Мамо, в Сирия съм и ще бъдем заедно в Рая”. Тя се опитвала да го вразуми с месеци, но без успех. “Има седем условия, за да бъде джихад. Но това в Сирия не е джихад, а гражданска война”. След като бил убит, съседите й я призовавали никога да не говори за него. Тя обаче отказала и те преустановили всякакъв контакт с нея.
Валъри и Леа
Валъри е единствената майка, чието дете е живо. 18-годишната й дъщеря Леа живее в Халеб, а преди 2 години се запознала с алжирец, който я накарал да приеме исляма и я радикализирал. На 5 юни 2013, Леа прегърнала майка си след вечеря, излязла от дома си и повече не се завърнала. Докато Валъри си мислела, че е отвлечена, Леа и алжиреца пътували за Сирия. Валъри отчаяно иска дъщеря й да се завърне у дома. Обажданията й и съобщенията й в WhatsApp звучат като програмирани. Преди 10 месеца тя родила момче и оттогава гласът й звучал малко по-нежно. Леа дори понякога иска съвети за бебето от майка си. Валъри е наясно, че дори и да успее някак да спаси Леа и бебето, интеграцията им към нормалния живот би била безнадеждна и обезсърчителна. Неизвестността е изтощителна за нея. "Ако ми бяха казали, че дъщеря ми е мъртва, може би щеше да ми е по-лесно", казва през сълзи тя.
След като децата им са напуснали, ИДИЛ се е превърнала в цялата Вселена за тези майки. Те са експерти в географията на Сирия и знаят всички факти за 4-годишната гражданска война. Когато тези млади момчета и момичета са заминали за Сирия, техните майки са били заедно с тях - и как иначе? Тази пролет Бен Али и две други майки са се опитали да достигнат до Сирия, за да видят как са живели синовете им в последните им месеци. Те са спрени в Турция, но там са успели да видят как живеят бежанците. “Сега знам, че синът ми е имал огромен кураж”. Това не са единствените майки, които отиват в Турция, за да търсят децата си или се опитват да достигнат до Сирия. Някои от тях дори са отвлечени от Ислямска държава.
Животът след загубата
Животът на тези майки не е никак лесен. Те трябва да се справят с обвиненията на съседите си, въпросите на журналистите и разрухата, която е настъпила в семейството им. Така е и при Кристиян Бодро. Миналото лято 13-годишната полусестра на Деймиън Хоуп заминала да живее с баща си. Не е говорила с майка си оттогава. Люк пък посещава терапия, за да се бори с разстройството на адаптивната си мимикрия. Той няма приятели и често обвинява брат си за това, че е нарушил обещанието си да се върне след 4 години в Египет. А друг път обвинява себе си за това, че е бил прекалено жесток, когато двамата са се боричкали. “Единственото време, в което съм щастлив, е докато спя”, заявява той.
Деймиън не е първото дете, което Кристиян губи. През 2001 1-месечният близнак на Хоуп починал от синдром на внезапната детска смърт. Трагедията засегнала дълбоко цялото семейство. Сега 2 от 4-те й деца са мъртви, а едното не разговаря с нея. Връзката с партньора й също се проваля: “Майк не е щастлив, всичко му идва в повече. Иска да спра активизма и да продължим да живеем постарому”.
Понякога всичко това идва в повече и на Кристиян. Често тя се заключва в колата си през нощта и крещи на Деймиън, сякаш седи до нея. Обвинява го за това, което е причинил на семейството, за вредите, които е причинил на нея й Люк и за това, че сега спи спокойно, а на нея е оставил задачата да събере пръснатите парченца от живота си. След това започва да плаче горчиво, оставяйки настрани маската на силна жена, която слага пред останалите. И си ляга, опитвайки се да намери спокойствие в съня също като синовете си. На следващия ден отново я чакат интервюта, обаждания и всички други аспекти на живота, който Деймиън й е отредил. “Ако знаех, че ще бъде толкова трудно”, промълвява през сълзи тя, “никога нямаше да имам деца”.
