Две еднояйчни близначки, които никога не са живели разделени, наскоро отпразнуваха своя стотен рожден ден - и все още не могат да се наситят една на друга. След един век рамо до рамо, Мери Бел Роуч и Мей Бел Пауъл от Кентъки, САЩ, все още се обличат еднакво, правят косите си заедно и живеят в дома си от детството. Те дори са започнали да спят в една спалня, в случай, че една от тях се нуждае от нещо през нощта. "Ние сме заедно през цялото време, никога не сме се разделяли", споделя Мери. "Всичко, което знаем, е че се обичаме".
Сестрите, които са известни и като "Близначките Уолъс" заради моминските си имена, са родени в Симсония, Кентъки на 25 март 1916 година в разгара на Първата световна война. Мери и Мей са били тийнейджърки по време на Голямата депресия и Мери си спомня, че семейството им "нямало нищо" по това време. Въпреки финансовите трудности, двете жени са успели да си позволят да учат в Мери Стейт Колидж заедно - семестриалната такса възлизала на 5 долара. Като студентки, близначките се възползвали от това, че си приличат и се разменяли според различните си интереси. Докато Мери ходела на спорт заради сестра си, която "не би могла да удари топка, дори от това да зависи живота й", Мей Бел връщала услугата като пишела докладите върху книги на сестра си.
Двете близначки дори избрали една и съща професия. След като се омъжили за двама от най-добрите си приятели, с които били израснали, двете започнали да преподават в началното училище в Симсония, където изкарвали по 1 долар на ден. Мери и Мей Бел преподавали в класни стаи, които били една срещу друга, но когато съпрузите им станали част от армията през Втората световна война, двете временно се преместили в Детройт, за да работят във военните фабрики. "Всичко беше наистина тихо, спомням си колко беше тъжно", спомня си Мери за нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941. Тя никога няма да забрави неделята, в която първата атомна бомба е пусната и си спомня как е трябвало да се чака на опашка, за да се влезе в църквата.
След края на войната сестрите и съпрузите им си закупили подвижни домове и пътували из страната. През живота си те са посетили всичките 50 щата, както и осем страни в Европа - и през цялото време са били заедно. Жените, които вече са вдовици, продължават да бъдат активни въпреки своите 100 години.
Двете си правят компания в близкия фитнес, където вървят по 30 минути всеки ден, а всеки петък посещават фризьорския салон, облечени еднакво. Мей Бел признава, че ако не е със сестра си, се притеснява, а и двете са съгласни, че просто не могат да се наситят една на друга. "Имам нужда от нея през цялото време", твърди Мей Бел. "Имахме прекрасен, прекрасен, прекрасен живот... и все още го имаме!".
Що се отнася до тайната им как са доживели до 100 години, Мей Бел смята, че се дължи на "добри гени", отбелязвайки, че майка им е доживяла до 97. "Не сме пушили цигари. Не сме пушили трева. Дори никога не сме пили бира", споделя тя.
