Замисляли ли сте се за смисъла на една от най-често използваните думи – „ОК“? Едва ли. Това съкращение, обаче, намери място във всеки език и се използва постоянно от милиони хора по света.
И все пак, как тази дума се наложи толкова бързо в световния речник?
Проучванията на BBC показват, че абревиатурата се е използвала още в древното минало. Тя е един от най-старите изрази за потвърждение, макар че хората по-рядко употребяват цялото „okay”. Начините на произношение също за различни, най-честото е просто OK.
В сравнение с много други думи от английската реч, „OK” е една от най-лесно запомнящите се, заради простия си начин на записване. Елипсата на „О“ и правите линии на „К“ влияят върху умствената дейност на хората и карат мозъка да я запомня и ползва непрекъснато.
Съчетанието на двете букви се възприема много лесно, заради което и жъне успех във всички краища на света.
Като една нова дума, „OK” няма как да се поставя в началото на изречение. По принцип, чуждият език „позволява“ на новооткритите изрази за се впишат в речта му, единствено, ако приличат на другите. Иначе усещането, което създават, наподобява неудобство или дори смях.
Преди доста години в Бостън, Масачузетс, редактори на разни вестници поставят началото на думата. През 19 век, хората, заети в медийната сфера налагат тенденцията да се измислят съкращения, значещи нещо. Като пример може да се посочи “OW”, което всъщност означава „Alright“ или „Добре“ на български. Ето така, редакторите утвърждават и „OK”.
През 1839 година, думата се среща за първи път от читателите на в."Бостън Морнинг Поуст". Измежду редовете му, хората виждат „o.k.”, чийто смисъл е„all correct“ – „всичко е вярно“.
С течение на времето, изразът остава в речта и писмеността на хората. През 1840 година в САЩ, един от кандидатиралите се за президентските избори носи името Олд Киндърхуд. Точно заради него се появява шегата, че настоящия президент лесно ще провери документите му, тъй като ще впише само първите букви от инициалите му.
В самото начало „OK” се счита за дума, показваща неграмотността на някои представители на обществото. Не е позволена употребата й в литературата. Авторите отказват включването и произведенията, като даже Марк Твен я пренебрегва, а знаем, че авторът си позволява да използва разговорна реч в романите си.
По-късно през 20 век, изразът вече се утвърждава във всекидневието на хората. Тогавашния президент на Америка Удроу Уилсън си позволява да отбелязва някои документи с „okeh“.„OK“ става част от речта на всички езици, като дори се измислят негови заместители – „alright“, „well“, „good”, „yes” и т.н.
НАЗАД
