Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Стани, стани, детенце,
стани дири Лазара.
Ходи мома за вода,
Ой, Лазаре, Лазаре,
С вита, крива кобилца,
със ковани ведрици.
Ходила е, иде си –
Насреща й Лазара
шити поли размята,
бели риди премята.
Дари, моме, Лазара.
Ой, Лазаре, Лазаре.
Автор: Петко Р. Славейков
НАЗАД
