Не се задоволявай с полувръзка... Тръгни си!

Връзката е странна дума за някой, който не е в такава. Това не е така, защото не може да открие своята половинка, а защото така и не е срещнал правилния човек. А чувствата са там. Някой те е подвел да повярваш, че имате нещо невероятно, а в мислите си ти си се размечтала за светлото бъдеще, което можете да имате.

Погрешно използваме думата „любов“, за да опишем чувствата си към този човек. Не я употребяваме към Единствения.

Защото тя не бива да боли.

Но все пак се примиряваме. Позволяваме ѝ да ни погълне и да ни измами, че всичко е нормално, защото не е толкова ужасно.

Има нещо, което ни задържа. Обещания, за които сме се хванали. Две думи, които сме чули, но не са подкрепени с действия. Надяваме се, че един ден всичко ще се нареди. Вярваме. Не сме луди, а просто виждаме нещо. Държим се за хубавите моменти и физическите аспекти от връзката си. Споделяме тайни, общуваме и мислим, че той ни познава идеално. Той се превръща в най-добър приятел, не само в любовник.

Не бива да пропуснем факта, обаче, че тези връзки имат и тъмна страна. Когато всичко върви добре, забравяме за нощите, прекарани в сълзи, за игнорираните съобщения, за това как сме се чудили какво прави той и с кого е. Оказваме се несигурни. Забравяме, че се въртим в кръг, че се объркваме.

Връзките не бива да са нещо, което е наполовина.

Мислим си, че ако опитаме отново, всичко ще се нареди. Това ни ръководи напред. Превърнало се е в навик и време, което сме пропилели. Не можем да си представим времето без него и живот без него.

Искаме да се освободим от страха. Страхът от това да обичаме някого, както обичаме него. Страх ни е да ни липсва, но как е възможно да ни липсва някой, който не се е отнасял с нас по правилен начин. Въпреки всичко, продължаваме.

Един ден ще се измориш. Ще се измориш от всичко.

Трябва да го пуснеш с риск да загубиш част от себе си. Трябва да се научиш да обичаш себе си, защото заслужаваш нещо много по-добро. Трябва да знаеш стойността си.

Защото всички знаем как завършва това.

И така… на моята полувръзка: тръгвам си. Пускам те на свобода. За първи път давам на себе си това, което заслужавам.

Изисква се сила да повярваме в себе си и в бъдещето, което е неясно, но с голяма сила, която се появява в моментите, в които се нуждаем най-много от нея.