Като повечето момичета и аз израснах с романтични истории и въздишах очарована от принца, който спасява принцесата. Виждах красотата само в романтиката и мечтаех за взаимоотношения като по немските романтични филми. Предполагам ти звучи познато. В тълковния речник пише, че романтика е: това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение. И всъщност е точно така. В моментите на романтика ти си мечтателна, изпълнена с положителни емоции.

Трудността идва от това, че слагаш равенство между любовните взаимоотношения и романтиката. Очакваш да бъдеш в постоянно приповдигнати, положителни емоции и забравяш, че по пътя имаш своята лична история. Всъщност, когато се срещнат двама те започват едно пътуване в дълбочина. Ето защо казваш връзката ни се задълбочава. Започваш да изграждаш интимност. В тълковния речник интимност означава: дълбоко личен, съкровен, доверен, вътрешен.

Всяка жена преди да порасне е била дете. И всяка от нас носи своето вътрешно дете в своето сакрално вътрешно пространство. Представям ти моето вътрешно дете. То е зависимо от мнението на другите, копнее да бъде обичано, търси признание отвън и постоянно се адаптира, за да се хареса. То често се страхува, че няма да успее, че върши нещата неправилно или недостатъчно перфектно.

Интимността с другия, предполага среща между него и твоето вътрешно дете. Тази среща може да бъде разрушителна или съграждаща в зависимост от това, каква е твоята връзка с твоето вътрешно дете. Признавам си, че аз се срамувах от нея, криех я дълбоко в себе си и не исках никой да я види. И моето вътрешно дете, моето вътрешно момиче бе самотно, изоставено, неразбрано, невидяно.

И дълги години така се чувствах и в своите връзки. И дълги години тя излизаше внезапно, сърдита, наранена, отхвърлена и разрушаваше, обвиняваше, нараняваше другия и постоянно търсеше внимание. Но не неговото, а моето.

Изграждането на здрави, топли и любящи взаимоотношения с другия предполага първо да сме се погрижили за своето вътрешно дете.

Парадоксът идва от това, че другият ни е необходим, за да осъществим среща с него, за да го видим. Време е да поканиш житейската истина в твоя живот, а именно, че твоето вътрешно дете иска да бъде видяно от теб, иска да бъде прегърнато от теб, иска да бъде прието от теб. И често този процес включва в себе си болка и сълзи.

Само когато спреш да се срамуваш от него, само когато спреш да отвръщаш поглед от него, само когато приемеш, че е част от теб, но не цялата теб, тогава ще изградиш интимност с другия и тогава връзката ти ще бъде захранваща и съграждаща.

Избери да се погрижиш за своето вътрешно дете. То не се лекува, когато обвиняваш другите. То се лекува, когато избереш да го обичаш в раните му, в грозотата му, в слабостта му. Когато му бъдеш закрилница, най-добра приятелка, вътрешна майка.

Любовта и работата на душата са неотделимо свързани. Другият не е тук, за да се погрижи за душата ни, а по-скоро да разшири нашето преживяване на душата.

Джеймс Холис

Бъди вдъхновяваща жена,

Марина

Марина Байрактарова е Консултант по женственост и връзки, Психолог, създателка на Бъди Вдъхновяваща Жена 

П.П Ако тази статия ти харесва, сподели я на приятелки и бъди част от жените, които вдъхновяват жени.

П.П За тези дами, които искат да захранят своята женственост и нежност ги  каня на моята БЕЗПЛАТНА лекция ’10 тайни на вдъхновяващата жена’ на 6 Август от 19:30 – 21:30. Подари си една топла вечер с дъх на мед, в която да се срещнеш с женското в себе си.

Да, искам да бъда вдъхновяваща жена и да се запиша за лекцията!

 

 

Назад НАЗАД