Притча за мъдреца

Желаем едно, а получаваме друго? Сякаш бог е загубил адреса ни и вечно ни изпраща различни непотребни неща. Или пък изобщо не отговаря на молитвите ни.

Тази притча е за всички нас, които понякога така се вживяваме е задаването на въпроси, че сякаш отговорът им е без значение. Тя е от книгата на Анастасия Нових „Аллатра“.

Един млад мъж отишъл при мъдреца, който седял в позата лотос на брега на реката. Той решил да му засвидетелства своята почит, да му покаже с целия си вид и ум, че е готов да стане негов ученик. Младият мъж почувствал, че е необходимо да му зададе въпрос, на който мъдрецът обезателно ще отговори и по този начин ще насочи вниманието си към него. Младият човек го попитал:

Но противно на очакванията, мъдрецът нищо не му отговорил, както и на другите хора, които през целия ден ходили при него, задавали своите въпроси, оплаквали са се от проблемите си или просто изразявали своето уважение към него. Младият мъж решил да прояви упорство и всеки път, когато някой питал нещо мъдреца, той отново повтарял своя важен въпрос. Но мъдрецът всеки път запазвал мълчание.

Случило се така, че в късния следобед при мъдреца, седящ в поза лотос, се приближил бедняк с тежък товар и попитал по кой път трябва да тръгне, за да стигне до най-близкия град. Мъдрецът бързо се изправил, поел товара на бедняка, и го повел към пътя, като му посочил посоката и обяснил подробно как да стигне до града.

После се върнал и седнал отново да медитира. Младият човек бил толкова изненадан от случилото се, че изпадайки в отчаяние започнал да пита мъдреца: „Как така? Защо отговорихте на този човек на неговия мирски въпрос и му отделихте толкова време, а на мен, прекарвайки целия ден, задавайки най-важния въпрос за спасението на душата, вие не отговорихте нищо?“.

Мъдрецът се изправил и махнал с ръка на момчето, като знак да го последва от другата страна на реката. Той влязъл във водата. Младият мъж неохотно го последвал, въпреки че водата била студена, а вятърът пронизващ. Мъдрецът влязъл на достатъчно дълбоко място. Той се обърнал към момчето и изведнъж го сграбчил за раменете.

След това бързо го потопил целия във водата, без да обръща внимание на отчаяните му опити да се измъкне от здравите му ръце. Мъдрецът накрая пуснал младият мъж и той, мълниеносно изскочил над водата и започнал жадно да си поема въздух, и никак не можел да му се насити. Мъдрецът спокойно попитал:

„Когато беше под водата, какво желаеше най-силно в своя живот?“. Момчето казало без колебание: „Въздух! Аз исках просто въздух!“. Мъдрецът уточнил: „Само въздух ли? Но може би вместо въздух в този момент си предпочел да имаш богатство, слава, удоволствия, значимост сред хората и власт над тях?“.

Момчето почти изкрещяло: „Какво?! Копнеех само за въздух и си мислех само за него! Без него щях да загина!“.

Мъдрецът доволно кимнал и му отвърнал: „За да станеш мъдър, трябва също толкова силно да желаеш да спасиш душата си, както до преди малко желаеше въздуха необходим за твоя живот! Това трябва да бъде единствената ти цел, за която се бориш в живота. Това трябва да бъде единствения ти стремеж и денем и нощем.

Ако работиш върху себе си в името на спасението на душата си при това със същия устрем, както се бореше под водата за своя живот, ти обезателно ще станеш мъдър и ще се спасиш!“. Казвайки тези думи, той излязъл от водата, в която останал да стои поразеният от думите на младеж, без да забелязва вече нито студа, нито пронизващия вятър.

Стигайки до брега, мъдрецът се огледал и казал: „На бедняка помогнах само защото днес той беше единственият, който наистина търсеше това, за което и питаше“.

НАЗАД