Наричана първата дама на българското кино, родената на 12 декември 1938 г. в Дупница Невена Коканова, бе най-обичаната актриса на България! Красива, нежна и магнетична, Невена започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за първи път в ролята на Ема във филма „Години за любов” (1957). През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“. Именно тя изиграва и обичаните образи на Ирина от екранизацията на романа "Тотюн", Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от "Карамбол"и Жана от "Инспекторът и нощта". И макар, че тя ни напусна завинаги на 3 юни 2000 г., покосена от рак на гърдата, тя все още е жива в сърцата на милиони българи. Самият журналист Георги Тошев , автор на книгата "Невена Коканова: Коя съм аз?", казва: „Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене. Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена... Невена не допускаше фалш. Трябваше да овладея собствената си емоция и респект към нея, да бъда обективен в разказа. Книгата не може да изчерпи живота на Коканова. Тя е като пъзел, който аз подредих така. Иска ми се други авори да дописват тази невероятна история за талант, любов, тайни... Хората, които са я гледали в театъра, киносалоните ще си припомнят нейния път, харизмата, таланта й. Младите ще я преоткрият или ще се запознаят с нея. Невена носи тайни, които всеки би искал да разгадае. Тайните на талантливия човек, на една изключителна женска природа." По повод годишнината от рождението на тази велика актриса, ви предлагаме да се потопим в мъдростта на думите й:
Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!
Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!
Да напиша книга за живота си? Не. Това биха били страниците на моята душа, а нямам ли още бели (страници), върху които искам да пиша? Това ли е причината… не знам и аз. Или действително аз знаех как да се държа пред хората, но онова, което е мой свят, мисля, че е много действително мое и няма всеки право да ми го докосне, да го пипне, да го помирише, да го вкуси… От къде на къде? Това е моят си живот.
Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.
Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.
Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.
Аз съм артистка, животът е моето хоби.
Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени... Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.
НАЗАД
