Имало едно време една жаба на зелени и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.
Един ден, докато се препичала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга силна опашка.
Приближила жабата и го попитала:
- Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?
- Бог ме е създал такъв - отговорил волът.
- А може ли и аз да стана голяма, колкото теб? - продължила да пита жабата.
- Ами опитай...
Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала:
- Е, пораснах ли колкото теб?
- Не - отвърнал й волът.
Жабата продължила да се надува.
- Ето, вече почти те стигнах.
- Никога няма да пораснеш колкото мен - възразил волът.
Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си.
НАЗАД
