На днешния, 30-ти януари, великата българска актриса Цветана Манева, празнува своя рожден ден! А заедно с нея празнуваме и ние! Нека й пожелаем здраве, щастие, вдъхновение и все така да бъде символ на неуморния и неукротим дух на жената, онази, истинската, вечната, мъдрата...
А сега нека си припомним най-красивите мисли на любимата ни актриса:
1. Възпламеняват ме дребните неща – усмихнати хора, миризмата на прясно изпечен хляб, хубава книга.
2. За тъгата винаги трябва причина и то много емоционална.
3. Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се смазана до дъно - обидена, без вяра, изпълнена с горчивина. Винаги обаче ме намираха думите на мама: „Не свивай веждите, гневът е грях.
4. Аз съм човек, който обича да напуска лимита си, защото никой не знае колко и какво може. За да разбере, трябва да опита.
5. Имала съм възможности да напусна България. Но моето място е тук. Животът не е физическо измерение, а духовно. И в този смисъл няма значение дали ще ям хляб с чубрица или луксозни ястия.
6. Прекалено много време изгубих да вярвам на хора и неща, които не са си заслужавали. Сега вече много внимавам. Сега вече трудно може някой да ме излъже...
7. Aз не се събуждам силна. Нито оптимистично настроена. Знам, че навън ме чака един разрушителен възторг... Не се чувствам силна сутрин, гледам да събера колкото имам стабилност, да успея да се усмихна в огледалото и да тръгна максимално устойчиво.
8. Отнасянето между хората в днешно време не е причина за национална гордост, въобще за никаква гордост. Не само от човек към човека, но и към животни, към растения, правила, към чужденци, към мигранти, към абсолютно всичко, към болни, здрави, сакати, малки деца. Уважението е нещо, което е на изчезване. Признателността е непознато душевно движение към другия...
9. От несполуките си съм научила много повече, отколкото от успехите си.
10. България за мен продължава да е очакване...
НАЗАД
