Преди броени дни бяха публично обявени резултатите от тазгодишните матури. Ако и вие имате абитуриенти в приятелите си, вероятно сте се натъкнали на поне няколко поста, в които се хвалят с оценките си. И докато е разбираемо да публикуваш отличните си оценки и да се гордееш с тях, лично аз станах свидетел и на няколко зрелостници, които се радваха, че са изкарали тройки и че са “минали” матурите.
Реших да изразя възмущението си от това, публикувайки шеговит пост в личния си профил. Той беше написан с многобройни правописни грешки и от него струеше откровен сарказъм - твърдях, че съм изкарала отлична оценка по “balgarski” и много добра пo “ingliski”. Интересът към публикацията беше по-голям от обичайното, а няколко от приятелите ми коментираха в същата стилистика, при което се заформи интересен диалог. Когато един от тях ми пожела “Оспех с вишото”, аз му отговорих, че съм се насочила “към софиския оневерситед”, но ако не се получи там ще кандидатствам в “harvar или kembri4, щом балгария не ме уценява”. Естествено изписвах коментарите на латиница, подражавайки на няколкото горди притежатели на тройки на матурите, които бях срещнала по-рано. Бях сигурна, че сарказмът ми е очевиден.
И изведнъж Фейсбук ме заля с известия - някой недоброжелател беше качил скрийншот на хумореската в подигравателна страница, напълно изкарвайки я от контекста и удобно пропускайки да заличи имената на коментиралите. Това е бил някой от моите Фейсбук приятели, тъй като публикацията беше достъпна само за тях. Под снимката се сипеха коментари от потребители, които се възмущаваха как може да съществуват толкова неграмотни хора и се притесняваха за бъдещето на нацията ни. Типични коментари, които сме виждали многократно, но този път тревогите им бяха съвсем неоснователни. По-любопитното беше, че огромна част от тях бяха изписвани на латиница и дори с правописни грешки, макар и по-трудно доловими от тези, които бях допускала съвсем нарочно. Малцина бяха онези, които се досещаха, че постът е пародиен.
И докато приемах нещата на шега и дори сама публикувах снимката под първоначалния си пост с коментар, че “пополярноста ни е нарастнала ряско”, започна по-страшната част - десетки хора започнаха да ме засипват с лични съобщения. Някои просто ме мъмреха, други “незнаеха” как може да съм толкова глупава, а трети - откровено ме псуваха. Опитах се да отговарям с достойнство и да обяснявам, че се е получило недоразумение, тъй като не са заснети всичките ми коментари и е трудно да се разбере, че се шегувам. Направи ми впечатление, че почти всички, които пишеха злобни коментари, си служеха с латиница и пренебрегваха пунктуацията, а онези, които ме подкрепяха спазваха всички норми на българския език. Това потвърждава мнението ми, че грамотността е сериозен белег за природна интелигентност. Естествено обясненията ми, че съм се шегувала бяха безплодни - все пак с глупав човек е най-трудно да излезеш на глава.
Тогава се замислих за няколко неща. Първото е, че очевидно в България има прекалено много неграмотни и необразовани хора, а ние сме свикнали с това. Вероятно и други са се натъкнали на неграмотни кандидат-студенти и именно за това за повечето хора не беше изненадващ този толкова изкривен правопис и им се струва достоверно, че някой може да изпише висше учебно заведение като “оневерситед”. Разбира се има и друга страна - аз толкова се бях постарала да има толкова много грешки, стига само думата да остава разбираема, че е било прекалено лесно дори и за най-неграмотните да доловят проблемния правопис. От което последва и другото ми заключение.
Най-висшето забавление за нас е подигравката на чужд гръб. Единствено с това мога да си обясня огромния интерес към снимката на публикацията ми - близо 1000 харесвания и над 300 споделяния към сегашния момент. Именно заради желание да докажат превъзходството си онези, които вероятно са получавали ниски оценки по български език в училище, решиха да се възмутят неграмотността ми - просто защото им е лесно да я видят. За тях беше много удобно това, че снимката и името ми присъстваха в публикацията ми - тяхната омраза имаше лице, към което могат да насочат агресията си.
Накрая дойде и най-плашещото за мен заключение. В интернет никой не е защитен. Профилът ми е заключен, а всички публикации са достъпни единствено за хора, които съм одобрила да бъдат мои приятели. Но именно мой “приятел” е изпратил снимката на страницата. Нямам представа кой е бил и какви са били целите му - дали е бил от онези хора, за които е трудно да схванат сарказма дори когато ще избоде очите им или е имал лично отношение към мен и е искал да ме злепостави. Но е факт - всеки може да извлече информацията от личния ви профил и да я предостави за публично ползване на хора и страници, които ще я приемат като чиста монета и ще се възползват, за да натрупат популярност на ваш гръб.
Този извод наистина ме натъжи - ежедневно споделям свои мисли и откровения, както и снимки на мен и моите близки. Тази информация очевидно става достояние и на хора, които могат да злоупотребят с нея. Винаги съм осъзнавала, че трябва да използваме интернет с повишено внимание, но досега не се бях замисляла, че предпазливостта ми не е била достатъчна. Веднага почистих списъка си с приятели от хора, с които не общувам, колкото и да беше трудоемко и със сигурност оттук нататък ще споделям много по-ограничено количество информация в интернет. И ще съветвам останалите също да внимават.
Макар и да се почувствах изключително неприятно от обидите, които бяха отправени към мен заради “неграмотността” ми (макар и реално да ги получавах заради недосетливостта на авторите им), в крайна сметка преживяването беше с положителен знак. Освен агресивните хора, с мен се свързаха и много добронамерени такива, които се чудеха как за хората не е пределно ясно, че публикацията ми е била шега. Много хора - както познати, така и непознати, изразиха подкрепата си към мен и ме защитиха и публично. А и стигнах до извода, че за да ми повярват толкова много хора, че наистина наскоро съм държала зрелостните си изпити, явно изглеждам по-млада от възрастта си. :)
П.П. Всички правописни грешки са допуснати умишлено за целта на статията.
Автор: Силвия Дупчанова
НАЗАД
