1. “Лабиринтът е нечие вкаменено колебание. Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от "изходи" обърква.”
2. “Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
3. “Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
4. “Сбогуване.
Нова квартира.
Нови сбогувания.
Студентски премествания.
Преместване след развода.
Местене в други държави.
Връщане.
Нова квартира.
Целият живот може да бъде разказан като каталог на преместванията.”
5. “Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечено и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.”
6. “Боли ме тук, нещо вляво долу, може да е апендикс.
Без диагнози, ако обичате. Апендиксът е отдясно. Няма какво да ви боли там в ляво.Как така няма?
Така. Там няма нищо.
А мен точно това нищо ме боли.”
7. “Пролетта е полудяла, бръмчат пчели, из въздуха се носят миризми без имена, сякаш светът току-що е създаден, без минало, без бъдеще, свят в цялата му невинност отпреди летоброенето.”
8. “Кой знае защо, си представяхме, че всички извънземни които излязат надвечер по хладно на небесните си чардаци, най-обичат да си пуснат на грамофона българската народна песен за един страшен хайдутин. (Малките народи обичат да са страшни.)”
9. “Незначителното и малкото - там се таи животът, там гнезди той.”
10. “Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време освободено от претенцията за изключителност.”
НАЗАД
