Да... нека сменим малко гледната точка и да видим как биха се почувствали мъжете, ако от тях се очакваше да сменят фамилията си и да вземат тази на своите половинки...
1. Да не съм луд. Кой е главата на семейството? Кой се грижи да имаме покрив над главите си? Кой трябва да взима всички важни решения? Аз. Е, тогава смятам, че съм си заслужил жена ми да носи моята фамилия. - Майк, 37 г.
2. Ако мъжете започнат да приемат фамилиите на жените си, какво ще последва след това? Ще си сменят местата и мъжете, че станат домакини, а жените ще ходят на работа? Не, благодаря! - Антъни, 42 г.
3. Откъде накъде ще се откажа от фамилията си? Тя е част от това, което ме прави мен. При жената е друго - това е традиция и в нея няма нищо необичайно. - Стив, 30 г.
4. Не бих го направил. Аз ли съм главата на семейството или тя? - Марк, 38 г.
5. Защо аз да вземе нейната фамилия, а не тя - моята? Когато има проблем, кой се очаква да го разреши? Кой се очаква да е силният и стабилният? Това отговаря на въпроса, нали? - Джейсън, 34 г.
6. Не съм против промяната на традициите, но все пак всяка промяна трябва да е обоснована. В името на какво да си сменяме ролите, когато става дума за фамилиите? Просто защото женита така биха искали? Мисля, че светът, в който живеем, е достатъчно еманципиран и без това.- Кърк, 45 г.
7. Казано е: мъжът продължава рода. Как ще продължиш рода, ако вземеш друго име?! - Филип, 39 г.
8. Аз съм феминист. Наистина. Но някъде трябва да се тегли чертата. Ако не искаш да спазваш традициите, защо тогава изобщо ще се жениш? Можете да живеете заедно и без официално да ставате семейство. - Хенри, 28 г.
9. На този въпрос има само един възможен отговор: Никога. - Андреас, 32 г.
10. Мисля си, че жените малко прекаляват. В крайна сметка не могат да бъдат мъже. Защо не спрат да опитват. - Джон, 35 г.
Автор: Мелани Берли
А вие какво мислите, дами? Трябва ли жената да взима името на мъжа си след сватбата и защо? И какво би станало, ако някой наистина предложи обратното...
НАЗАД
