Човек, дори добре да живее, често живее в жилищен блок. И има съседи. Различни и посвоему любопитни персонажи, които винаги са наблизо. Дори да сте в хармония помежду си, все ще има поне един, който много силно да напомня на някой от долуизброените типове.
Съседът-фейсконтрол пред входа
Обикновено не е един, а са цяла компания. Най-често това са бабите, които следят всичко и знаят всичко. Друг път са група мъже, седнали на по ракия със салата, които разнищват в детайли не само политиката и футбола, но и живота ти. Няма начин някой да влезе в сградата, или да напусне същата, без да бъде огледан, преценен, анализиран и етикиран от комисията.
Онзи с флекса
Нали знаете, България е там, където винаги някой някъде реже нещо с флекс. Дали ще е флекс, бормашина, чук или друго зависи от нуждите на съседа в осем часа сутринта в неделя. Няколко часа, след като си успял най-сетне да заспиш. Будиш се в пот и с горчиво успокоение разбираш, че все пак това не е земетресение, а чичо Вальо пак си действа по задачи, човекът.
Психото в асансьора
Той никога не поздравява, дори след десетхилядния ти опит да го склониш на някакви обноски, усмихвайки се любезно срещу него с нормалното за цивилизованите хора „Добър ден!“. Не. Той гледа лошо. Обикновено някъде през теб, сякаш изобщо не съществуваш. Ако му задържиш вратата на излизане, няма да получиш „Благодаря!“, най-много да издаде някакъв странен гърлен звук, който навярно в неговия свят е знак за признателност. В един момент дори това става ОК за теб.
Любовната жрица отгоре
Във всеки блок има поне по една дама, която по-шумно преживява своите най-емоционални моменти на интимност с обекта на чувства, за чийто качества и достойнства се говори и в съседния вход. Просто щеш, не щеш, точно когато се отпускаш в блажен сън или просто на дивана с купа салата и филм, се почва отново. Ако при скандал обаче все някой отива да потропа, то тук някак си… Не е удобно. А и никой не иска да застава на пътя на любовта…
Свръхактивният по въпросите на входа
Това е онзи съсед, който живее, за да вкарва ред и дисциплина в общото пространство, което всички делите. Дали ще е самият домоуправител, който организира непрекъснато събрания по всякакви въпроси, касиерът, или просто някой, който иска да садите заедно цветенца пред блока, няма значение. Той е там и те занимава с идеите си, решенията си и очаква сходен ентусиазъм от теб, когато те среща след осем часов работен ден и с пет торби от пазар на входа.
Онзи, на когото вечно му капе в банята
О, да, съседът отдолу, който продължава да нарича онова петно на тавана си „наводнение“. Сменяте тръби, викате майстори, поемате всякакви ангажименти, само и само да не ви звънне отново на вратата. Напразно. Убеден е, че проблемът е при вас, дори цяла комисия водопроводчици да се изкаже в защита на противното.
Онзи, от когото вечно ти капе в банята
Гледаш петното на тавана, сякаш се е уголемило. Ами ако стане наводнение? Някой ден, точно докато няма никой вкъщи? А и какви ли не зловещи истории за петна, превърнали се в езера, се разнасят от уста на уста в междублоковото пространство. Знае ли човек? Говориш за десети път с него, но той само ти казва „да, няма страшно, ще погледнем“ и така 2 години...
Семейство „Скандал“
Далеч по-лошият вариант на „любовната жрица“. Онези съседи, които вечно си крещят, все за нещо се карат, и не само че вече знаеш всяка вечер точно за какво, но имаш чувството, че можеш да предскажеш темите на следващите им няколко скандала. И макар винаги да трябва да се стремим към добри отношения с нашите съседи, има ситуации, в които няма как да не се намесим. Особено, когато напрежението ескалира.
Любезната разпитваща лелка
„Здравей, пак си се издокарала! Ти на кой етаж беше?“, „Знаеш ли, Пенка още ли си е с внука, или той се изнесе. От твое ляво?“. Железна формула – комплимент + няколко бързи въпроса, докато се разминавате пред магазина. Хем ти е неудобно да откажеш да общуваш с единствената ти вечно усмихната съседка, хем, честно казано, същата те дразни. Няма лесен изход от ситуацията.
Кралете на купона
Когато непознат те попита каква музика слушаш, изпадаш в крайно объркване и нежелание този разговор да продължава. От няколко месеца имаш тягостното усещане, че вече никога няма да слушаш каквато и да било музика. Или да си поканиш гости. Съседите ти го правят денонощно вместо теб. Това, че всички около тях се изредихте да им викате полиция и пак всяка вечер гърми и трещи, те кара да осмислиш тишината като най-големия лукс в човешкия живот. Изобщо. Или просто да позвъниш на вратата им с нещо за хапване и да се включиш в купона. Заедно с всички гореизброени. Колко му е...
НАЗАД
