1. Казах ли ти?
Жената, както винаги, е права, а той, както винаги – не. Тъжна истина, от която той си е мечтал да се избави, докато е живеел с майка си.
2. Това е просто бившият ми.
“Просто” и “бившият ми” за него са антоними. Точка.
3. Трябва да поговорим.
Ако зависи от него, той ще се обърне и ще побегне към границата след подобно начало. Ако наистина искате да поговорите, започнете директно със същината и без встъпления за дълбочината на отношенията ви и важността на обсъждания въпрос. Не дърпайте котката за опашката, като карате любимия си да се чуди какво има и да получава спазми, все едно е пред лекарския кабинет.
4. Размерът няма значение!
Тогава защо го споменавате? Прилагате си самовнушение? По деликатни въпроси винаги е по-добре да се ограничавате с неутрални формулировки от типа "на мен ми харесва".
5. Ти не ме разбираш.
Значи не обяснявате ясно. Той не е на вашето място, не е жена и не е екстрасенс...
6. Няма нищо, всичко е нормално.
Да се начумерите, да мълчите и да се носите като буреносен облак, а на въпроса "какво има?" натъртено да отговаряте "няма нищо" и "всичко е наред", а после да се разридаете и да го обвините в безчувственост. Объркващо, нали?...
7. Твоят брат/приятел/баща е толкова сладък.
Сега той ще започне да ви крие от баща си и ще престане да ви кани на срещите с приятелите си.
8. Държиш се като малко дете.
А вие се държите като майка, не е ли така?
9. Разкажи ми нещо.
Словосъчетание, след което главата се изпразва напълно. Просто факт.
10. Отива ли ми?
Искате ли честен отговор? "Изглеждаш като проститутка, на мен ми харесва", "ми хубаво е, но ти носиш с два размера по-голям", "измий се, приличаш на травестит", "майка ми има същото", "хубава си, но с крака на кавалерист е по-добре да не носиш минижуп". Не, май не го искате...
Автор: Неизвестен
НАЗАД
