Омъжена съм от повече от година и има неща, които ми липсват от живота на необвързаните. Докато следвах, бях предимно необвързана и макар връзките да не бяха по моята част, когато се влюбих, направих немислимото - омъжих се!
Много обичам партньора си и не си представям да съм омъжена за друг, но понякога си спомням животът на необвързаните. Приятелите ми, които са сами, ми казват, че съм голяма късметлийка, а аз казвам на тях, че са късметлии. Това е проблемът на живота, винаги искаш това, което нямаш.
Това са нещата, които ми липсват от необвързания живот.
1. Не трябва да се занимавам с роднините му.
Харесвам семейството му и приятелите, но просто понякога ми идват в повече.
2. Да флиртувам, без да се чувствам като престъпник.
Понякога се усещам, че го правя и трябва да намаля темпото. Редно ли е да кажа на момчето от кафето "Как си?" както прави Джоуи от "Приятели"? Вероятно не, но честно казано ми липсва да го гледам предизвикателно, докато изхвърля боклука.
3. Първите целувки.
Дори когато са кофти, са хубави, защото нищо не може да се сравни с първата целувка. Моментът, в който се навеждаш напред и се чудиш какво следва. Чакането е голямо и вълнуващо.
4. Да не знам с кого ще се прибера.
Когато си необвързан, никога не знаеш къде ще свърши нощта. Сама ли ще се прибереш? Със секси бармана, с когото се закачате от месеци? Или с някого в асансьора на блока? Липсват ми безкрайните възможности.
5. Да не трябва да се безпокоя какво ще купя на партньора си.
Ще ми се да има поне един празник, в който не трябва да се безпокоя кой е най-добрият подарък. За съжаление, има толкова много поводи. Рождени дни, годишнини и т.н.
6. Да няма причина да си бръсна краката.
В момента партньорът ми е в командировка и няма да го видя няколко месеца. Какво означава това? Ще мога да си правя плитки с космите на краката. Прекрасно е.
7. Неограничено време за приятелите.
Не че след брака си стоя заключена в апартамента и не мога да се виждам с никого, но понякога искам да мога да изляза, без да трябва да го питам дали иска да дойде. Как иначе ще го обсъждам, ако и той дойде?
8. Спането в огромното легло сама.
Не трябва да се чувствам гузна, когато той иска да се гушкаме, а на мен просто ми се спи.
9. Да не трябва да водя сериозни разговори.
Не искам да говоря за това кой коя сметка трябва да плати или къде ще бъдем следващата Коледа. Искам да купя най-скъпото шампанско и да си запуша ушите за всички тези разговори.
10. Да бъда сама.
Аз съм си единак. Мога да прекарам години в гората, преди да почувствам нужда от контакт с други човешки същества. Фактът, че съм омъжена, означава, че никога повече няма да бъда сама, което е малко плашеща мисъл, поне за мен. Хубавото е, че партньорът ми знае, че имам нужда от пространство.
11. Анализирането на съобщенията.
Изпитвам лека завист, когато с моя приятелка тълкуваме съобщението на новото й гадже в продължение на половин час. Какво наистина иска да каже с това "Беше ми приятно снощи"?
В моите съобщения вече няма никаква мистерия.
12. Цяла пица за мен.
Понякога просто искам да изям цяла пица и да не трябва да бъда съдена за това. Всъщност се отнася за всякаква храна. Много е изтощително да криеш храна от партньора си, за да не ти я изяде.
13. Неограничено време за писане.
Докато бях необвързана имах неограничен запас от вдъхновение на тема секс и отношения. Как иначе щях да знам какво е "секс от съжаление" или защо сексът без обвързване в 30-те е толкова по-хубав?
НАЗАД
