„Вината в нашите звезди“ е шестият роман на американския писател Джон Грийн. Публикуван е през януари 2012 г., а историята се разказва от 16-годишната, болна от рак, девойка Хейзъл Грейс Ланкастър, която е принудена от родителите си да посещава група за взаимопомощ. Там обаче се запознава и влюбва в 17-годишния Огъстъс Уотърс.
Книгата за страхът от забравата и страданието. За трагичните неизбежности и за всеобхваното желание да не си живял напразно. За вселената, която иска да бъде забелязана. И за хората, които копнеят на нея да й пука за тях.
За голямата любов...
1. Страх ме е да не бъда забравен – отвърна той без никакво колебание. – Както слепецът се страхува от тъмното.
2. Не могат да те убият, освен ако не ги запалиш. А аз никога не съм палил. Това е само метафора: поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие.
3. Искам просто да вечерям бъркани яйца без това смехотворно правило, че щом едно ястие съдържа бъркани яйца, значи е закуска, дори да е поднесено на вечеря.
4. Твърдиш, че крехкото и рядкото е прекрасно само защото е крехко и рядко. Но много добре знаеш, че това е лъжа.
5. Аз вярвам. Без никакво съмнение. Но не точно в идеята за рай, където всички яздят еднорози, свирят на арфа и живеят в имения от облаци. Но вярвам. Вярвам, че има нещо с главно Н. Винаги съм вярвал.
6. Не непременно надежда, че ще се излекувам, но изпитвах същото като Анна в книгата, едно чувство на въодушевление и благодарност за това, че съм способен да се удивлявам.
7. Харесвам този свят. Харесва ми да пия шампанско. Харесва ми да не пуша. Харесва ми начина, по който холандците говорят холандски. И освен това… нямам кауза. Нямам за какво да се боря.
8. Имах чувството, че да изгубиш човека, с когото си създал тези спомени, означава да изгубиш самите спомени, сякаш само преди няколко часа нещата, които сме правели заедно, изглеждаха по-истински и по-значими.
9. Истинските герои не са хората, които правят нещо; истински герои са хората, които ЗАБЕЛЯЗВАТ нещата, обръщат внимание.”
10. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен – сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.
11. Все още ли е яко да ходиш в мола? - попита тя.
- Много се гордея с това, че нямам представа кое е яко и кое не - отвърнах аз.
12. Разказахме историята от смешната й страна. Убедена съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.
13. Скръбта не променя хората. А разкрива същността им.
14. Лесната утеха не е никаква утеха.
15. ...сбъднатите мечти не могат да задоволят ненаситната амбиция на човека, защото мисълта, че всяко нещо може да бъде направено по-добре и отново, винаги ще ни преследва.
"Вината в нашите звезди" оглави класацията на най-четените книги в България за 2014 г. Вижте останалите в Топ 50
НАЗАД
