Атанасовден е празник, който българската православна църква отбелязва на 18 януари, когато почита паметта на Свети Атанасий Велики.
Свети Атанас е роден през 295 г, като на 23-годишна възраст бива ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Умира на 2 май 373 г. Името на Свети Атанас произлиза от гръцката дума "атанатос" и означава безсмъртен.
В народните вярвания той често бива представен като властелин на снеговете и ледовете. По тази причина се счита, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Легендата предава, че самият той, облечен с копринена риза, отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".
Атанасовден, както и предвестника му Антоновден, се почитат като патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и антракса. В различните части на страната празникът се отбелязва по различни начини, като така например в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата на птицата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В други райони пък моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Екипът ни честити празника на всички празнуващи с имената: Атанас, Атанаско, Ачко, Наско, Наца, Трайко, Танка, Тана, Таско, Траян, Траяна, Трайка, Таньо, Живко, Живка.