Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
2 юни е денят, в който почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
Денят се чества от 1901 година, когато на тази дата се събират четници на Ботев и граждани, за да отдадат почитта си. Те се събират на връх Околчица, което е лобното място на Христо Ботев.
2 юни е денят, в който не само си спомняме за великото дело на българските революционери, денят, в който си спомняме за великото дело и завет на Ботев. Това е денят, в който се вглеждаме в съвременна България, в страната, за която са се борили всички българи с идеали.
Сирените ни напомнят за хората с големи идеали, с големи мечти и с големи дела. Хората, готови да изгорят бързо в борбата, за да бъде заветът им запазен.
Наследството на Ботев е огромно. Той ни завещава вечни стихове, които навяват родолюбие, страст и непримиримост. Мислейки за Ботев, мислим не само за делата, но и за стиховете му. Сирените ли ни навяват спомена? Жив ли е още той?
2 юни е денят, който трябва да ни напомни, а може би и да ни научи, че свободата е наша, защото други са се борили за нея, а заветът им днес най-вероятно ще звучи така: Пазете Mайка България!
НАЗАД
