X

20-годишните пенсионери

от в 11:40 на 19.08.2014 в Всичко за теб | Историите на една дама


20-годишните пенсионери

20-годишните пенсионери

Зачетох статията Страната на 30-годишните млади, която обикаля фейсбук пространството цял ден. Прочетох я до край и с огромен интерес. Напълно оправда очакванията ми. И ме накара за пореден, хиляден, милионен път да се замисля. После стигнах до коментарите. Е, те ме накараха да напиша следващите редове.

Да, живеем в страната на 30-годишните млади. И още по-лошото - живеем в света на 30-годишните млади. Навсякъде са. Именно тези, които все не се "наживяха".

Тези, на които цял живот ще им се "живее", ядейки сирене от пенсията на майка си, докато тя чака внуци

преди да й дойде времето да си ходи от мизерния свят, в който й се е паднало да живее.

Имам чувството, че на всяко дете трябва да му се случи нещо толкова жестоко, че да му се наложи в един момент да порасне, защото малко са онези, на които ще им дойде естествено. И докато си обясняваме колко яко е било партито снощи, живота ни се изплъзва. Може и да се сети да се хване на работа докато учи, за да си купува сам цигарите и да пести цяла седмица за едно голямо уиски в Ялта. И тогава вече ще е голям. И още по-голям купонджия. Ще си хване гадже, ще се прави на сериозен, ще й плати вечерята. Два пъти. После ще му писне, ще реши, че няма време за сериозни неща, преди да се наживее. Ще реши, че всички жени са еднакви, че го натоварват.

Младата 30-годишна дама пък ще ходи по разни високоинтелектуални събития за да си намери някой и друг арт "младеж", който да й държи косата докато повръща в близкото бъдеще. После ще се приберат заедно в неговата квартира (или в къщата на майка му, ако имат късмет тя да е на море в момента), а на сутринта

героинята ни ще се надява господинът да я закара, преди да разбере, че номерът, който й е дал, е фалшив.

Младежът ще отиде на 15-годишнината на випуска от гимназията и на другия ден ще разправя на яката си компания нацепени батки, хванат за главата, как точно е възможно тия хора да са остарели толкова преждевременно, пък оная, зубърката да е бременна с второ на трийсе', братле. Луди хора, какво да ги правиш.

Хиляди пъти ми се е налагало да слушам булшита от устите на приятелите си. Била съм пенсионерка. На двайсе. Били сме пенсионери. Първа година студенти. Заживели заедно, правейки си планове за магистратура, преди да започнем бакалавърската. Мечтаейки за собствено жилище, лишавайки се от море за поредна година, карайки шофьорските. И как може да сме толкова зле, да не пием 80-градусов ром на шотове, барабар с бирата и да си лягаме в 10.

Ще ви обясня как. Пораснахме. И не, не сме се наживели. Да речем, че сме видели страната от живота на 16-годишните, когато сме били на 16. Сега сме на по двайсе - двайсе и няколко и имаме други цели. Имаме нови мечти. Не живеем за мига, колкото и прекрасно, колкото и младежко да звучи. Единственото, за което се молим да имаме време, преди да родя първото ни дете, е да пообиколим някоя и друга държава и да имаме кемпър. За всичко останало работим, учим, мечтаем.

Лягаме си в 10, драги, щото сутрин ТРЯБВА да станем в 6:30. Всяка сутрин. Няма събота, няма неделя. И не мразим понеделниците.

Да, знам, модерно е. Ама и в понеделник, и в неделя на кучето му се излиза. Ама и в понеделник се берат доматите точно както в неделя - по хладно.

Не съдете хората по ваши собствени стереотипи. Бъдете си каквито искате на 30. Бъдете си "с млад дух". И не се оплаквайте от разни неща, които няма да ви бъдат възможни без усилията, които други полагат. Всеки избира как да живее. Не пречете на останалите. И не лепете етикети. Не забравяйте, че и на нас ни се живее, нищо, че си лягаме в 10-10 и нещо. И си живеем. Само дето не като вас.

Статията е любезно предоставена за публикуване от блогърката Пирина, още от текстовете й можете да прочетете тук - http://www.empirina.com/



Теми   блог | България | вечна младост | младежи

Още по темата

Коментари

Зареждане






x

Ако не искаш да получаваш най-интересните статии, натисни тук.