Преди около година, потребител на социалната мрежа Reddit решил да попита родителите, кое е най-зловещото нещо, което детето им някога е казвало. Не веднъж сме чували за способностите на децата да си спомнят минали животи или пък да виждат духове, но доколко това е вярно - всеки решава сам за себе си.
Колкото до дискусията в Reddit - някои от детските коментари са наистина стряскащи, други са просто са плод на развинтеното детско въображение, а трети са откровено забавни. Днес ви предлагаме 20 от най-страховитите изказвания споделени в мрежата.
"Завивах двугодишния си син и той ми каза "Сбогом, тате." Отвърнах му "Не, казваме лека нощ". "Знам, но този път е сбогом", каза ми. Трябваше да го проверявам на няколко пъти през нощта, за да се уверя, че е все още там."
"Моята тригодишна дъщеря застана до новородения си брат, погледа го за известно време, обърна се към мен и ми каза: "Тате, това е чудовище, трябва да го заровим."
"Моята племенница седеше на кушетката. Имаше странна физиономия. Майка й я попита за какво си мисли и тя отвърна: "Представях си как ме заливат вълни от кръв."
"Попитах на шега "Кой е най-добрият начин човек да си намери приятелка" и моят 7-годишен син ми отговори: "Ще й кажа, че ако не ми стане гадже, никога повече няма да види родителите си."
5-годишното: "Мамо, когато умреш, искам да те поставя в стъкленица, за да те задържа до мен и винаги да те виждам". 6-годишното дете отговаря: "Това е тъпо. Откъде ще намериш толкова голяма стъкленица?"
"Спях си съвсем спокойно. Към 6 сутринта ме събужда моята 4-годишна дъщеря. Лицето й е на сантиметър от моето. Поглежда ме право в очите ми и прошепва: "Искам да обеля кожата ти." Предисторията на тази ситуация е, че миналата седмица изгорях от слънцето и кожата ми започна да се бели. Ужасих се за първите няколко секунди, все пак току-що се събуждах. Не знаех дали сънувам, какво всъщност се случва."
"В един период от време моето бебе постоянно казваше "Hi hi hi hi hi hi hi" ( здравей). Един ден думичките започнаха да звучат повече като "Die die die die" (умри). Попитах я "Какво каза?", тя се обърна към мен и прошепна "Умриииииииии..."
"- Защо плачеш?
- Лош човек.
- Какъв лош човек?
- Ето там - и посочва тъмния ъгъл на стаята.
В момента, в който се обръщам, лампата до въпросния ъгъл пада. Тази нощ спа в нашето легло."
"Моят тригодишен син винаги е бил особено весел и безгрижен. Поради тази причина това е толкова странно. Понякога, когато се гушка със своята майка, казва съвсем сериозно: "Мамо, обещавам никога да не изгризвам кокалите ти. Обещавам ти!" Нямам абсолютно никаква представа откъде е прихванал това."
"Детето на един мой приятел му казало: "Тате, толкова много те обичам, че искам да ти отрежа главата и да я нося навсякъде със себе си, за да мога да виждам лицето ти, когато си пожелая."
"- Заспивай, под леглото ти няма нищо.
- Сега той е зад теб.
Все още не мога да преодолея това. Спомням си ясно тръпките, които ме побиха."
"Наскоро се возих в един автобус. Спряхме пред някаква клиника, а малкото момиченце на седалката пред мен се обърна към баща си и му каза: "Смъртта лекува бедняка". Нито дума повече."
"Т.е. да не го хвърлям в огъня?" - думите на моята 3-годишна дъщеря, държаща своя малък брат за първи път."
"Една вечер изкарвах от банята моята дъщеря на две годинки и половина. Със съпругата ми й обяснявахме колко важно е да поддържа интимните си части чисти. Тя отговори съвсем небрежно: "А, никой не ме гледа там. Една нощ опитаха. Разбиха вратата и опитаха, но аз се борих. Умрях и сега съм тук". Изрече всичко това, сякаш е някаква дреболия."
"Малките деца знаят неща, които ние не знаем. Племенницата ми е 4-годишна и постоянно говори за по-голямата си сестра. Освен това непрекъснато разговаря с нея. Тя е единствено дете и няма представа, че майка й е била бременна преди години, но е изгубила детето. Понякога всичко това ми се струва много странно."
"Моят 3 годишен племенник ми бе на гости. Той няколко пъти ме пита за "момичето там", като посочваше към определено място. Там нямаше никой, затова си мислех, че е детското му въображение. След време ни гостуваха едно приятелско семейство, дъщеря им е на същата възраст като племенника ми, но не са се срещали. Два пъти обаче детето ме попита за "хубавото момиче", като посочваше същото място, което и племенникът ми. Не знам какво да мисля."
"Преди да се родя тук, имах сестра, нали? Тя и моята друга Мама са толкова стари сега. Те бяха наред, когато колата се запали, но аз със сигурност не бях!"
Тогава детето ни беше на 5 или 6 годинки и това изказване ни дойде из невиделица."
"Един добър мой приятел и жена му си купиха стара къща в Западна Канада. Те ремонтираха мазето в деня, когато ги посетих. В един момент аз бях останал сам там с двегодишния им син, който не можеше още да казва пълни изречения. Той ме хвана за ръката и ме заведе при една ръждясала вратичка (изглежда на тухлен комин) и ми каза "това е където умрелите бебета отиват". Аз бях ужасен. Както казах, той не можеше още да съставя свързани изречения, но ето че го направи. Освен това едва ли знаеше, какво е "умрял". Възможно е да е имал контакт с по-големи деца и те да са му казали това като шега, но се съмнявам. Във всеки случай и до днес настръхвам, като се сетя."
"Когато бях на 4, помня, че често говорих с "Мистър Петерсън", когато гостувах в къщата на баба си. Изглеждаше като скитник от времето на голямата депресия. Имаше китара и ми пееше стари блусове. Той ми каза, че умрял когато една нощ бил пиян и паднал от влака. Престанах да го виждам, когато станах на 6. Преди няколко месеца намерих старата китара на баща ми и започнах да свиря на нея. Моят малък братовчед се приближи и ми каза "Мистър Петерсън се гордее с теб!" Не знам какво да мисля."
"Преди две години разглеждах годишника си от основното училище с 5-годишната си братовчедка. Когато гледахме страницата с второкласниците, тя посочи снимка на момченце и каза: „Той изглежда точно като Никълъс!”. Когато я попитах кой е Никълъс, тя просто отвърна „Момчето в гардероба ми” и продължи да прелиства албума. Едва не умрях.”
НАЗАД
