„Мечо Пух" е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен, твърди авторът Алън Александър Милн. Винаги в живота си имаме нужда от добрина, топлина и разбира се, от лъжичка мед!
1. Малко Внимание, малко Мисъл за Другите, това е всичко, което е необходимо.
2. По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?...
3. „Понякога,“ каза Пух, „най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти“.
4. Ако живееш сто години, искам аз да живея сто години без един ден, за да не трябва да живея никога без теб.
5. Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем
6. Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
7. Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: - Така имат възможност да станат по-добри!
8. Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
9. Нещата, които ме правят различен са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм.
10. При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
11. Прасчо пита Мечо Пух:
- Пух, какво е любовта?
- Това, което означава всичко за теб - отговори Пух.
- А до края ли продължава? - попита Прасчо.
- Не - отвърна Пух, - продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
- И значи тя е по-велика от всичко? - попита пак замислен Прасчо.
- Не Прасчо, пак не разбра - ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!
12. Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
13. Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.
14. Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места...
15. Ако някога дойде ден, когато не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще остана там завинаги.
16. Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.
17. Прасчо забеляза, че въпреки че имаше Много Малко Сърце, то можеше да побере доста голямо количество Благодарност.
18. Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.
19. - Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза: - А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!
20. Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.
НАЗАД
