Вярвате или не, промяната не е нещо лошо. Всичко в живота се променя. Защо тогава ни е толкова трудно да я приемем, щом стане въпрос за живота на хората около нас?


Може би ни е страх. Страхуваме се от промяната, защото неизвестното ни плаши. Знаем какво ни харесва и ако различното идва дори с по-хубаво и по-добро, ние сме готови да го отхвърлим. Твърде често правим това с приятели си. Осъждаме чуждото поведение, без да се опитаме да го разберем.

Този подход произтича от защита, тъй като мразим, когато това, което знаем, се превръща в нещо друго. Но истината е, че ние не сме хората, които бяхме преди години, и с течението на времето също не бива да бъдем едни и същи хора.

Промяната е нещо хубаво – вижте защо:


Защото никога не трябва да спираме да се учим…

Животът има повече уроци за преподаване, отколкото ние имаме време да научим. Без значение на какъв етап сме от живота си – като родител, дете, студент или служител, винаги има възможност за усъвършенстване.

Някои усещат лесно, когато времето за преминаване на следващо ниво е дошло. Други трябва да вземат драстични мерки, за да разберат, че мястото на което са сега, не е мястото, на което искат да бъдат непрекъснато.

Разбира се, отнема известно количество самосъзнание и смирение, за да стигнем до следващия етап на развитието си като личности. Приемайки, че не знаем всичко, си е половин победа.

И все пак трябва да бъдем готови за учене, студентски живот и изграждане от това, което знаем. Това е процес, който неизбежно води до премахване на стари навици и понякога – до превръщане в нов човек.

Защото понякога трябва да се фокусираме върху себе си…

Поради някакви причини фрази като „Никога не съм се променял” и „Винаги съм бил такъв” са популярни в днешното общество. Сякаш никога да не се развиеш като индивид е почтена черта.

Често различаваме избора, който приятелите ни правят, като предателство, тъй като не осъзнаваме, че промените, които са направили те, са най-добрите възможни за тях. Ако не сме внимателни, нашата преценка може да попречи на развитието на хората, които обичаме.

Не можем да държим хората отговорни за решенията, които смятаме, че са най-добри за тях, това не е наша работа. Нашата работа е да ги подкрепяме. Освен това не можем да позволим на приятелите ни да ни обвиняват за това, че сме същите хора, каквито сме били винаги, заради тях самите.

Истината е, че понякога трябва да правим това, което е най-добро за нас. Ако това става за сметка на „приятел”, тогава той или тя изобщо не са наши приятели.

С напредването на живота ни наш дълг е да прогресираме заедно с него. Това, което е било на 16, няма да бъде същото на 21 и определено ще бъде различно на 25.

Доказателство за истинско приятелство е не само способността да приемаме някого такъв, какъвто е, но и да го приемаме такъв, какъвто иска да бъде.

Заради мечтите си…

За да отидеш някъде, където никога не си бил, трябва да направиш нещо, което никога не си правил. В живота идва време, в което нищо не е по-важно от достигането до нашия потенциал. И за някои това време е причина за значителни промени в подхода ни към живота.

Бизнесът е спорт, в който се изправят талантливи спортисти срещу талантливи спортисти. Това, което различава доброто от страхотното обаче, е усилието, което всеки е способен да вложи в това, което прави – начин на живот, диета, извънредни тренировки, прогрес.

Същото важи за дете, студент или някой, който учи за приемен изпит. Изборът да превърнем работата си в начин на живот е решение, което се показва директно на работното място, независимо дали офисът ни е футболното игрище, платното за рисуване или бюрото.

Същата концепция се отнася и за нас. Личните цели и критерии, които сме си поставили, стават все по-важни с годините. Ние желаем тези неща повече от всякога и оправданията от вида на: да не излиза без майка си, да завърши тази степен или да премахне този навик, стават все по-малко интензивни.

Трябва да приветстваме просветлението, а не да го избягваме. Трябва да се наслаждаваме на откровението, вместо да славим самодоволството, трябва да обичаме промяната, а не да я презираме.

Обичайте и приемете израстването, което приятелите ви изживяват и може би, те ще направят същото в замяна.