„Да, мамо, изхвърлих боклука...”
„Кучето ми изяде домашното.”
„Той е виновен, не бях аз.”
Всеки родител е чувал тези оправдания – малки „бели” лъжи, преиначаване на случилото се...
Необяснимо (и особено изнервящо) е, когато иначе добро дете прибягва към лъжи. Понякога, когато децата лъжат, дори няма истинска или явна причина за това. А друг път е толкова ясно, че ще ги хванат, защо въобще се стараят да измислят лъжи? Най-неприятната част за всички родители е чувството, че не могат да вярват на децата си, а когато лъжите продължават, съмненията дали сме добри родители започват да се прокрадват в съзнанието ни.
Започваш да се чудиш: Заради мен ли им е трудно да кажат истината? Да не дружат с лоши деца? Лош родител ли съм?
Не се притеснявай, не си виновна ти за всяка грешка, която децата ти правят. Ето няколко причини, поради които дори и добрите деца лъжат:
1. Виждат лъжата като лесен и безопасен метод да се справят с проблема
Преди мозъкът да е напълно развит, децата нямат ясна представа за причината и следствието като нас възрастните. Когато лъжат, ползата да бъдат нечестни е по-голяма от риска да бъдат хванати, защото не могат напълно да осъзнаят риска.
Пример: „Ако кажа, че съм си написал домашното, мога да продължа да гледам този страхотен филм. Освен това домашното е скучно”
2. Опитват се да не се изложат
Никой не обича да си признава, че е сбъркал (да, дори и децата). Всъщност много възрастни също изпитват трудности да бъдат честни, когато нещата не се развият по план. Защо и децата да не постъпват така? Такава тенденция се забелязва най-вече при деца, които правят грешки често.
Пример: „Ако обвиня моя приятел, че е оставил прозореца на колата отворен (отново), тогава мама няма да се разочарова от мен.”
3. Спомнят си „истината" различно
Всичко в живота е въпрос на възприятие. Случвало ли ти се е да си спомняш даден разговор или определено събитие коренно различно от някой друг?
Понякога наистина вярваме, че сме направили нещо, защото сме планирали да го сторим или защото е рутинно задължение. Този случай е особено верен за по-малки деца или деца, които нямат толкова добре развита памет.
Пример: „Да, мамо, нахраних кучето тази сутрин.” Ако детето ти храни кучето всяка сутрин, много е лесно конкретният ден да се слее с останалите дни от седмицата. Може би наистина не осъзнава, че днес не е извършил задачата си.
Какво да направиш, когато детето ти лъже (дори да има основателни причини за това)?
- Бъди модел за подражание. Нашите деца виждат повече, отколкото си мислим. А нека си признаем честно – и ние послъгваме, понякога заради същите причини като изброените по-горе. Сигурни сме, че ти се е случвало да изречеш някоя от следните фрази: „О, точно тогава не мога да ти помогна, имам важен ангажимент...” (макар и да не е така), „Съжалявам, че закъснях, трафикът беше ужасен”,„Разбира се, че изглеждаш страхотно в тази рокля, миличка”. Нашите деца чуват такива разговори и започват да мислят, че е в реда на нещата да не си напълно откровен.
- Възнаграждавай честността. Когато децата ти казват истината, благодари им дори и да са направили беля. Прощавай им грешките понякога, ако са били напълно честни, така ще ги насърчиш да казват истината: „Не съм сигурна, че си напълно честен/честна с мен, ако сега ми кажеш истината, няма да те накажа.” Може да го използваш често, в зависимост от ситуацията и поведението на детето.
- Покажи съчувствие. Да бъдеш честен невинаги е лесна задача, освен това има някои основателни причини децата да избират лъжата. Затова запомни, че всички деца лъжат. Нашата задача е да ги научим на честност, а не да ги наказваме за всяка лъжа. Все пак дори и на нас, като възрастни, ни е трудно да бъдем честни.
НАЗАД
