4 абсурдно лесни неща, които ще направят живота ви по-лесен

Кратки съвети от писателя и предприемач Дейвид Кейн:

Много от нещата, които правим, заслужават отделеното време и енергия, но някои са в пъти по-добри от останалите. Има някои неща, които изискват малко усилия и в същото време ни карат да се чувстваме значително по-добре. Мога да кажа, че тези четири неща, са едни от тях.

1. Изчистване на мивката преди лягане

Да изпиеш сутрешното си кафе до излъскана до блясък мивка, е едно изключително зареждащо и себеутвърждаващо преживяване. А да си направиш кафе до мивка, в която има дори една мръсна вилица е нехуманно. А ако добавим и едно, две самотни парченца макарони вече става унищожаващо. 

Моят личен опит показва, че един от двама човека ще се повлияят от сутрешната си рутина в зависимост от състоянието на мивката. Единият от тях ще е готов за новите предизвикателства на деня, а другият трябва да проправи път до бюрото си под голямото екзистенциално бреме и големите психически отломки, които са го поздравили тази сутрин от мивката. Слънцето е неговият враг, а не неговият съюзник и цялата му работа ще е с главата нагоре днес.
Различните мивки имат нужда и от различни техники за поддръжка. Моята е от неръждаема стомана и аз използвам от онези магически кърпи с малко препарат и вода. За 40 секунди свършвам цялата работа. Това може да промени някои неща в живота ви.

2. Излизане навън без абсолютно никакъв план

В един момент от живота ми развих странен, но привидно самоунижощителен навик в супермаркета. Не се осмелявах да взема последното нещо от списъка с покупките си. Част от мен знаеше, че като оставя нещо в списъка си, това подсъзнателно би ме накарало на другия ден да прекося няколко улици отново.
Това беше и моят подсъзнателен вик за помощ. Мъдрата част от съзнанието ми саботираше ефективното пазаруване, за да си създам оправдание да отида някъде пеша.

Сега излизането навън е основна хранителна съставка за мен. Нямам нужда от оправдание. Няма спор в това, че свежият въздух и раздвижването са полезни за здравето, но за да получим пълното удовлетворение от разходките навън, е важно да не знаете къде отивате. Ако имате крайна цел или редовен маршрут, тогава рискувате да превърнете разхождането в задача – нещо, което да свършите, а не нещо, което да правите.

Когато изляза от сградата, не знам, дали ще тръгна наляво или надясно, докато не го направя. Много пъти съм предприемал случайни разходки и досега не се е очертавал редовен маршрут. Има нещо жизнерадостно в това да разчиташ на интуицията си вместо на планирането – това е просто разходка. На всеки ъгъл можеш да завиеш, в която посока искаш или просто да продължиш напред. Нека краката ви решат. И пак ще се приберете вкъщи.

3. Седене на пода без да правим нищо 

Блез Паскал казва, че всички човешки нещастия произтичат от неспособността да правим това. Но аз мисля, че е просто нежеланието. Но е прав за произтичащите нещастия – незнанието как ясно да не правиш нищо е осакатяващо заболяване, което води до странни, себеунищожаващи феномени като работохолизма, пушенето на много цигари, прекомерното използване на смартфон и други.

Седенето на пода без да правим нищо не е трудно, но в началото се усеща малко чуждо. Ние дотолкова сме се приспособили към действията, оценяването, подобряването, че да спрем напълно е изключително радикално поведение.

Тук препоръчвам някакъв вид медитация, но истината е, че всеки може да възприеме неправенето на нищо по свой си начин. Можете да го направите в дзен стил с предварително описани пози и техники или просто да се отпуснете и да слушате песента на птичките или тихото бръмчене на хладилника, да кажем за 8 минути.

Аз медитирам по 20 минути на ден, понякога повече, понякога по-малко. Но дори 5 минути седене на пода без да правя нищо си заслужава. Дори една минута. Всеки един момент, в който просто спираш, отпускаш съзнанието си и не мислиш и не правиш нищо, ти дава енергия и сила да се фокусираш върху малките неща в живота. Ако го правите седмица или две, ще се чудите как сте могли да не го правите досега.

4. Оставете телефона си там

Под „там“ имам предвид всяко едно разстояние в триизмерното пространство, което не можете да достигнете, без да станете. Отгоре на рафта с книги. На нощното шкафче в спалнята. В малката купа, в която оставяте ключовете си и стотинките.

Предполагам, че има и хора, които гледат смартфона си с идеята да свършат някоя задача, като например да проверят в интернет нещо или да се обадят на някого. Но предполагам, че и повечето от вас са забелязали, че изваждат телефона си по рефлекс, защитен ход, който се задейства несъзнателно при скучен или напрегнат настоящ момент. И в следващите секунди сте в познатия рай, прегръщайки туитър и фейсбук, без съзнателно да сте решили да ги проверявате.

Сигурен съм, че силата на този импулс, варира при различните хора, но аз знам, че моите рефлекси, свързани с телефона, са по-скоро автоматични. Когато сърфирам в интернет на лаптопа си и някоя страница ми отнема повече от минута, ръката ми инстинктивно търси телефона, за да ме спаси от това упражнение за търпение.

Само, когато търся телефона си и го виждам там, в другия край на стаята, ми просветва, че нямам нужда от него в момента. Преувеличавам само малко в момента. 

НАЗАД