Ако малкият ви изнудвач има навика честичко да ви се качва на главата, не се притеснявайте, има си начини да го озаптите. Миналата седмица пазарувах в магазина, слушайки непрекъснатите бипкания, които се раздаваха от касите, когато един друг силен шум привлече вниманието ми. Беше дете в предучилищна възраст, което се молеше да му купят играчка - бутилка с бонбони вътре.
- Мамо, може ли да ми купиш това? - попита малкото момиче, сочейки бутилката.
- Не, мила!, отговори спокойно и с усмивка майката.
- Но мамо, нямам такова.
- Имаме предостатъчно сладки неща у дома. - припомни майката.
- Ама това го нямам.
- Казах не! - отговори жената, докато разгръщаше някакво списание.
След като не успя да пречупи майка си с думи, малкото момиченце реши да прибегне до алтернативни методи. Лицето й почервеня цялото и от устата й се засипа безкраен поток от думи, сред които често се срещаха "несправедливост" и "злоба".
Не закъсня и следващата й стратегия – плач. Между сълзите и думите, тя периодично въздишаше тежко, просто за по-драматичен ефект.
- Просто го сложи в количката - каза накрая майката и добави - Но не може да го ядеш преди вечеря!
- Може ли само една хапка в колата? - попита малкото момиченце.
- Ще говорим като стигнем в колата.
Сълзите на момиченцето се превърнаха в широка усмивка в рамките на по-малко от минута от мига, в който поиска въпросния предмет до този, в който го получи.
Далеч съм от мисълта, че съм идеален родител, но изтръпнах при вида на тази майка и начина, по който току-що трябваше да преговаря. В общи линии и в крайна сметка, тя изтъргува душата си. Изтъргува едно гневно избухване, дължащо се на лош характер, за цял живот, прекаран в уговорки между нея и малкото й сладко мишленце. Най-тъжното от всичко е, че не е задължително нещата да се случват по този начин. И не трябва!
Прииска ми се да дам на майката ламинирано картонче с тези доказано ефективни фрази, издълбани в хартията. Те са ми вършили чудесна работа в продължение на години, като всяка една от тях работи безотказно и всеки път си избирам коя да използвам според настроението си.
Следващият път, когато малкият ви изнудвач се опитва да ви изиграе, поемете контрола над ситуацията, бъдете майка на място. И най-важното – бъдете последователна! Ако кажете "не", трябва наистина да го мислите. Като променяте решението си, последицата е, че детето ви ще спечели повече от играчка или лакомство - то ще получи и ясното съзнание, че все пак има начин да ви пречупи.
Изпробвайте някоя от тези фрази и ще видите, че дори ще ви хареса:
1. "Попитано и отговорено."
Това е черешката на тортата. Въпреки че използвам и останалите четири, тази фраза излиза от устата ми поне десет пъти по-често, в сравнение с другите. Нека отново разгледаме описаната по-горе ситуация.
Дете: "Мамо, може ли да ми купиш това?"
Майка: "Не, мила."
Дете: "Но мамо, нямам такова."
Майка: "Попитано и отговорено."
Дете: "Никога нищо не ми купуваш."
Майка: "Попитано и отговорено."
Ако детето продължи да мърмори, се превръщате в робот, повтаряйки същата гениална фраза отново и отново.
2. "Няма да го обсъждам повторно."
Дете: "Може ли приятелката ми да пренощува тук?"
Майка: "Не, тя спа вкъщи преди два дни."
Дете: "Моля те!"
Майка: "Няма да го обсъждам повторно."
Дете: "Но ..."
След това се усмихваш мило, накланяш глава надясно, хвърляш един твърд и категоричен поглед и отминаваш.
3. "Разговорът приключи."
Дете: "Може ли да покарам колело?"
Майка: "Не, навън вали."
Дете: "Само ръми леко. Ще си облека дъждобрана."
Майка: "Разговорът приключи."
Дете: "Но моля тееее?"
Майка: "Попитано и отговорено."
И отново се връщаме на роботизирането. Помнете, твърда сте като скала.
4. "Не повдигай отново темата."
Дете: "Искам тези обувки."
Майка: "Не, твърде са скъпи."
Дете: "Но другите не ми харесва."
Майка: "Ще получиш обувките, които държа и това е финално решение. Не повдигай отново темата."
Дете: "Ама другите ми трябват!"
Майка: "Повдигна я отново. Отиде ти десертът за тази вечер."
Да, най-вероятно ще си навлечете допълнително хленчене и плач след този отговор, но помнете: детето ви трябва да разбере, че думата ви винаги е окончателна.
5. "Решението е взето. Ако попиташ пак, ще има последствия."
Дете: "Мога ли да гледам нещо на iPad-а?"
Майка: "Не, знаеш, че не е позволено да го използваш на масата."
Дете: "Няма да изсипя нищо върху него."
Майка: "Решението е взето. Ако попиташ пак, ще има последствия."
Дете: "Обещавам!"
Майка: "Предупредих те да не повдигаш темата повече. Никакъв iPad до края на деня."
Естествено тук ще последват още гневни изблици, но това ще продължи докато детето разбере, че нищо няма да постигне по-този начин. Тази фаза на пробване е нормална.
В един момент ще проумее, че нищо не може да ви накара да размислите. Именно по този начин ще спечелите уважението му и ще установите помежду си отношения, при които детето ви е научено да приема решенията ви без възражения от първия път.
Ето и един пример за постигнатия успех! След многогодишно използване на тези фрази с 4-годишната ми дъщеря, днес се радвам на ползите от последователността си.
Проведох следния разговор с дъщеря си Петя докато пиша тази статия:
Петя: "Може ли да си взема бисквита?"
Аз: "Да, може."
Петя: "А може ли да си взема три?"
Аз: "Този разговор приключи."
Петя: "Добре, ще я счупя, така че да имам две бисквити."
Разбира се, наблюдава се известна доза пасивна агресия в последната й фраза, но все пак аз спечелих битката. Тя с радост изяде едната си бисквитка и аз с радост продължих да пиша.
И вие можете да провеждате тези чудесни разговори с детето си. Ламинирайте ги на картонче или ги набийте в паметта си. Няма да съжалявате.
НАЗАД
