5-те грешки, които жените най-често правят в една връзка

Неотдавна размишлявахме върху грешките, които допускат мъжете във връзките си. Да видим как стоят нещата при жените...

И... да. Не се учудвайте, че съм изброила 7 грешки при мъжете, а при нас, жените, само 5. Всички знаят, че ние сме по-вещи в любовта, нали така?

1. Очакваме мъжът до нас да ни разбира само с мисъл

Жените вярваме, че ако един мъж ни обича истински, ще ни разбира... дори когато ние не разбираме себе си. Вярваме, че ще усеща как се чувстваме във всеки един момент, че ще чете мислите ни... Само че, след като ние не притежаваме телепатични способности, защо очакваме това от другите?

Вместо да казваме „Добре съм”, когато не сме и тайничко да се надяваме, че той ще познае по гласа ни, че нещо не е наред (а когато това, по една или друга причина, не се случи, да се сърдим и да не се чувстваме достатъчно обичани), не е ли по-лесно да споделим какво ни е подразнило, какво ни тревожи, от какво се страхуваме... Не е нужно да усложняваме и без това сложните взаимоотношения между жените и мъжете.

2. Сравняме настоящия си партньор с предишния

Случва се, нали? И за съжаление обикновено е в полза на предишния. Жените просто сме склонни да идеализираме. И да фантазираме. Казваме си: „Той нямаше да постъпи така...”, „Той щеше да каже това...”. И забравяме, че именно, защото не е правил и не е казвал нещата, от които сме имали нужда, сме се разделили. Забравяме, че сме се влюбили в човека до себе си, именно защото е различен от онзи, другия. Забравяме, че нито една фантазия не е по-хубава от това да заспиваш и да се събуждаш в ръцете на мъж, който може да не е съвършен, но иска да направи света за теб такъв. Дори когато не знае точно как...

3. Сравняваме връзката си с тези на останалите

Мислим си, че докато на нас нещо все не ни достига, другите живеят в перфектна хармония и разбирателство. Убедени сме, че се разбират по-добре. Сигурни сме, че те не се карат за нещата, за които ние се караме... За първите две определено съм скептична. За последното съм съгласна. Просто защото всяка двойка се кара за „нейните си неща”. Изпилва „нейните си ръбчета”. Върви по нейния си път. Не е възможно двама души да бъдат истински заедно и да нямат разногласия. В противен случай значи просто не общуват помежду си. Сблъскат ли се два свята, за да се роди един нов, няма как да не се появят искри. Иначе просто ще се докосват по повърхността и никога няма да се слеят истински. А никоя от нас не иска такава връзка, нали?

4. Искаме да живеем в романтичен филм

Мда... иска ни се. Иска ни се животът ни да е низ от романтични приключения, вечери под звездите, огромни букети, които да получаваме в офиса си, червено бельо в луксозна кутия, подарено без повод... Искаме тръпка... Искаме страст... И когато мъжът не отговори на очакванията ни, се дистанцираме, затваряме се в себе си, отчуждаваме се. А всъщност задаваме ли си въпроса в какъв филм иска да живее мъжът до нас? От каква жена има нужда той? И защо, вместо да пишем сценарии и да даваме на другия роли, за каквито той дори и не подозира, не живеем тук и сега, истински? Искаме романтични жестове? Нека започнем да ги правим ние... Нека го изненадаме с палава бележка, залепена в тефтера му за срещи. Или с дантелено бельо, което... всъщност е толкова оскъдно, че е трудно да се нарече бельо... Нека отново започнем да разпалваме страстта... Повярвайте ми, мъжът бързо се учи!

5. Опитваме се да променим мъжа до себе си

Убедени, че знаем какво е най-доброто не само за нас, но и за хората около нас, се опитваме да превърнем мъжа до себе си в неговата по-добра версия. Поне според нас. А в същото време искаме той да ни приеме и обича такива, каквито сме. Вярно е, че без промяна не може. Без напасване, без взаимни компромиси (в най-добрия смисъл на думата), връзката няма да просъществува дълго. Всеки от нас си има свои привички, свой начин на живот. Ако не намерим допирателни между тях, как всъщност ще бъдем заедно? Но... промяната, напасването е въпрос на личен избор. Посоката, в която се прави – също. Не можеш да тласкаш никого да се промени. Не можеш да изискваш. Не можеш да се сърдиш. Можеш да приемеш човека такъв, какъвто е. Какъвто е бил. И какъвто ще бъде. Защото това всъщност значи да го обичаш. Така, както искаш той да приеме и да обича теб...

Ако пък не се получава, ако не ти дава това, от което се нуждаеш, ако чувстваш, че сте твърде различни, че не си щастлива, по-добре си тръгни. Не губи и твоето, и неговото време. Но най-вече: не похабявай излишно емоциите и енергията си. Вложи ги в нещо по-добро: вложи ги в себе си.

НАЗАД