6 начина, по които една връзка се обърква (и 3 варианта, за да оправите това)

Сигурността и доверието вървят ръка за ръка във връзките. Сигурността подлага подходяща основа за доверието, а доверието с времето надгражда сигурността. Ако усещате, че имате и двете, тогава спокойно може да се отдадете на връзката си. Не се притеснявате да кажете какво мислите или да говорите за нещо, което ви тревожи. Това е интимност в една по-различна светлина. Без сигурност и доверие, вероятно ще се отдръпнете, ще се затворите в себе си, ще станете колебливи и дори ядосани.

Но дори и в стабилните връзки, доверието и сигурността са много „чупливи“ неща, които лесно могат да се загубят – понякога заради необяснено или неразбрано държание. Изневярата е факт. Доверието изведнъж е на парчета и чрез болезнения разговор на тема това, което сте си мислили, че партньорът ви никога няма да направи, вие се опитвате да разберете каква е първородната причина, подтикнала го към подобна стъпка.

В други случаи, сигурността е разклатена заради рязка промяна в емоциите – чести смени на настроенията, които идват като гръм от ясно небе или разни небивали приказки от страна на вашия партньор, в които той твърди, че вярва наистина.

Инциденти като тези могат да се окажат катастрофални за една връзка, но за щастие, това не се случва често. Ето 5 причини една връзка да върви все надолу и как да се справите с тях.

1. Критикуване

"Трябваше да се обадиш на брат ти по-рано". "Не трябва да си оставяш дрехите по пода". "Слагаш прекалено много сол в соса". Става дума за всичките „трябва“ и правила, които биват използвани, когато вие смятате, че намеренията ви са чисти и правилни. Ситуацията прилича на разгневени родители, които размахват заканително пръст и виждат само негативните, но не и позитивните постъпки на децата си. При такива условия, ще започнете да се чувствате като 10 годишни и вероятно – ще започнете да реагирате като такива с цупене и ядосване.

Сигурността си отива, защото се чувствате сякаш каквото и да направите никога не е достатъчно съвършено, а партньорът ви само стои близо около вас и чака удобен момент за поредната критика.

2. Ярост

Когато критикуването премине към следващата стъпка – новозародилото се усещане да бъдеш буквално малтретиран емоционално ( в някои случаи и физически).

Сигурност? Вече няма подобно понятие. Връзката се превръща в опит за оцеляване и желание да не се забъркваш в беди.

3. Микроуправление

Това може да се усеща като критикуване на моменти, когато ядът е на ръба, но по често микроуправлението е свързано с обсебване и задушаване. "Ето какво ти предлагам. Защо не опиташ това? Аз бих казала еди какво си". Tова са съвети, за които никой не е молил, звучат сякаш са предложения, а клонят към упрек. Чувствате се контролирани и вероятно като 10-годишни... отново. ( Мъжете наистина имат големи затруднения в подобни ситуации.)

Сигурността си отива, защото не смятате, че човекът до вас ви према за възрастен. Мислите си, че никой никога не ви слуша, вашето мнение не се зачита, а каквото и да кажете, ще породи нова вълна от „съвети.“

4. Липса на оценяване

Това е един далечен роднина на критикуването, но в главната роля е липсата на каквото и да е мнение, а дума да не става за похвала. Невероятната вечеря, която сте приготвили, не е сполетяна от критика, а от най-чистата форма на игнориране. Вашият труд или ще остане незабелязан, или ще получи оценка от типа на „Не е зле.“ Правите много, не не получавате и една трета обратно под формата на ласкателство или благодарност.

Сигурността си отива, защото започвате да се чувствате невидими или защото това, което правите, няма никакво значение, а с времето – дори вие самите нямате значение. Тук не става дума за липса на любов, а за липса на значимост – няма какво да ви мотивира, за да може вие да дадете максимума от себе си за тази връзка.

5. Пренебрежение

Още един роднина на изброените по-горе точки: Не само, че вашият партньор не забелязва нещата, които вие правите, но се и отдръпва. Няма стена изградена от ярост или неодобрение, но стена определено има, а на човека отсреща изобщо не му пука. Дни, изпълнение с мълчание и пренебрегнати мили жестове. (Точно както мъжете са чувствителни на тема микроуправление, така и жените са чувствителни на тема пренебрегване.)

Сигурността си отива, защото няма връзка, която да ви задържи заедно – отношенията ви очевидно не са особено важни. Страхувате се, че ако повдигнете въпроса, това ще породи единствено и само .... още пренебрежение.

Къде се намирате вие

Всички поставени до тук ситуации са през очите на очевидец, а понякога са породени и от емоционални рани, нанесени още в детска възраст. Ако единият проговори, има голяма вероятност разговорът да се превърне в опит някой от двамата да се защити или в борба за това кой е прав:

"Аз не се държа критично, опитвам се да помогна. Аз не целя да те управлявам, а само вметвам някои предложения, които смятам, че ще бъдат от полза, защото се тревожа и ми пука. Не съм ядосан, а разгорещен. Ако тонът ми надвишава шепнене, ти го приемаш за викане. Не те подценявам, ти просто никога не чуваш комплиментите ми. Имаш прекалено много и големи нужди. Не те пренебрегвам, затрупан съм от много важни задачи. Струва ми се, че си прекалено чувствителна....."

Тези неща не вършат работа. Ако ви е грижа за партньора ви, няма да защитавате себе си или да спорите чия гледна точка е по-правдободобна, вместо това ще се опитате да оправите проблема заедно. Разбира се, че искате той или тя да постъпва по същия начин и с вас.

6. Негативни примки

Не сме приключили все още. Процесът на унищожаване на една връзка се засилва още повече от изброените досега 5 ефекта, които пък често се превръщат в така наречените „негативни примки“. Чувствителността на единия партньор отключва същото в другия. Класическият сценарии е, когато един от двама ви се чувства гневен или пренебрегнат, другия се затваря и отдръпва, което поражда още повече гняв и тъга в първия. Или пък единият се чувства недооценен, другият го тълкува като критикуване и се вбесява, което само влошава нещата за този, който смята, че никой не забелязва усилията му. Има безброй много вариации, но схващате идеята. Крайният резултат е един безкраен кръговрат, в който болката не спира да расте.

 Как да се справите с проблема

Как да се върнете обратно към сигурността? Очевидно, като спрете да правите нещата, които правите досега и да прекратите надеждите, че нещата магически ще се подобрят.

1. Кои са вашите слаби места?

Кои от нещата, изброени в началото на статията, пораждат най-голяма чувствителност у вас? Осъзнаването, че вашите слабости биват използвани срещу вас, е ценно качество. Ако в дадения момент усетите нещо подобно, имате възможността да забавите темпото, да отстъпите няколко крачки назад и да погледнете на ситуацията с нов, свеж поглед. Въпросът не е толкова в това, което прави човека до вас, а как вие да се справите със старите рани по различен и по-ефективен начин.

2. Отстоявайте се, вместо да се отдръпнете или да се ядосате

След като веднъж спрете да се отдавате на чувства, които може би сте изпитвали, когато сте били дете, пред вас ще се появи възможността да посрещнете и разрешите проблема като голям човек. Вместо да се отдръпвате, да си разваляте настроението, кажете какъв е проблема със спокойствие, използвайте емоциите си като източник на информация за нещата, от които се нуждаете или за тези, които ви вбесяват. Представете си, че сте на работа и ви се налага да изложите какво не харесвате във ваш колега пред шефа ви – в подобна ситуация, колкото и да сте ядосани, ще ви се наложи да запазите спокойствие и приличен тон.

3. Разберете, че не всичко се върти само около вас, но и около партньора ви

Критикуването и миркоуправлението обикновено са свързани с притеснение:

Започвам да се притеснявам, когато нещата не се случват по начина, по който аз си ги представям, което ме изнервя. Използвам контрола като метод, чрез който да подтисна притеснението, а факта, че знам какво да очаквам също помага. Разгневявам се, когато се усещам изплашен или нямам контрол над случващото се. Ставам депресиран, спирам да оценявам какво прави другия за мен и се отдръпвам, когато усещам, че съм депресиран или нямам настроение.

Да поставите себе си в обувките на другия, може да ви помогне да промените историята, която досега неспирно сте си повтаряли. Може да ви помогне да изпитат съчувствие, вместо презрение или желанието да бъдете жертва.

Тук задължително трябва да се спомене, че това да промените гледната си точка, в никакъв случай не значи да приемате някой да се държи зле с вас. В даден момент, болката е болка и пренебрегването е пренебрегване, без значение какви са причините за тях, а вие в никакъв случай не искате да толерирате подобни усещания. За да направите правилната крачка е необходимо да излезете от съзнанието на дете, да се държите като възрастен, да направите една крачка назад и да видите какво би било най-добре да сторите в такава ситуация. Опитайте се да видите какви са причините за подобно поведение от страна на партньора ви, говорете открито и спокойно. Помогнете му да разбере кои са нещата, от които се нуждаете вие и къде бърка той според вас – излезте от омагьосаните негативни кръгове. Ако все пак усещате, че нещата не вървят въпреки всичко, просто излезте от тази връзка.

големияТ въпрос е – Колко сигурни се чувствате и какво може да се направи, за да ви е по-добре?

НАЗАД